Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Грилевски се връща! Бабинич трябва да е загинал и фортът превзет.

Кралят закри очите си с ръце, а в това време Грилевски долетя, спря коня на място и като едва поемаше дъх, извика:

— Милостиви господарю!

— Какво стана? Убит? — попита кралят.

— Пан Бабинич казва, че се чувства там добре и не желае заместник, моли само да му се изпрати храна, че от сутринта не били слагали нищо в уста!

— Значи е жив? — викна кралят.

— Казва, че е добре! — повтори пан Грилевски.

А другите, като се отърсиха от изумлението си, започнаха да викат:

— Това е то рицарски замах!

— Това е то войник!

А после се обърнаха към пан Грилевски:

— Трябваше да останеш там и непременно да го смениш. Не те ли е срам да се връщаш? Уплаши ли се, ваша милост, или какво? По-добре да не беше се наемал!

На това пан Грилевски отговори:

— Милостиви господарю! Който ме обвинява в страхливост, готов съм да му изляза където желае, но пред ваше величество съм длъжен да се оправдая. Аз бях в самото къртичище, което може би мнозина от техни милости не биха сторили, но Бабинич се нахвърли срещу мене заради доброто ми намерение. „Пръждосвай се (казва), ваша милост! Аз действам тук, за малко да не изляза от кожата си (казва) и нямам време за приказки, нито искам да деля с някого славата и командването. Добре ми е тук (казва) и ще остана, а ваша милост ще заповядам да те изведат от окопа! Дано те убият (казва)! На нас ни се яде, а те ми пращат командир вместо храна!“ Какво можех да сторя, милостиви господарю! Дори не се чудя на лошото му настроение, защото там ръцете им отмаляват от работа!

— Но как е? — попита кралят. — Ще се задържи ли там?

— Такъв безумец?! Къде няма да се задържи той! Това само забравих да кажа, че на тръгване ми викна: „И седмица ще стоя тук и няма да се дам, стига да имаме какво да ядем!“

— А може ли да се стои там?

— Там, милостиви кралю, е истински страшен съд! Граната пада след граната, отломъци съскат като дяволи около ушите, земята е направена на дупки, от пушек не може да се говори! Снарядите изхвърлят толкова пясък и чимове, че човек постоянно трябва да се отърсва, за да не го затрупат. Мнозина са загинали, но тия, които са живи, лежат в рововете на окопа, направили са си плетчета от колове пред главите и са ги подсилили с пръст. Много грижливо са построили шведите тоя насип, но сега той служи срещу тях. Докато бях още там, дойде пехотата, изпратена от пан Гроджицки, и сега се бият отново.

— Щом не можем да атакуваме стените, докато не се направи пробив — каза кралят, — тогава още днес ще ударим срещу дворците на Краковске пшедмешче; това ще бъде най-добрата диверсия.

— И дворците са силно укрепени, превърнати са почти във фортове — забеляза Тизенхауз.

— Но от града не ще им дойдат на помощ, защото цялата си настървеност са насочили срещу Бабинич — отговори кралят. — Така ще стане — кълна се, така ще стане! И веднага ще заповядам нападение, само да благословя преди това Бабинич.

При тия думи кралят взе от ръката на свещеник Чечишовски златното разпятие, в което имаше тресчици от светия кръст, вдигна го нагоре и започна да прави кръстен знак към далечния насип, покрит с огън и пушеци, като казваше:

— Боже на Авраама, Боже на Исаака и Якова, смили се над твоя народ и спаси тия загиващи! Амин! Амин! Амин!

Настъпи кървава атака откъм Нови швят към Краковске пшедмешче, която не беше особено успешна, но даде тоя резултат, че отклони вниманието на шведите от форта, който бранеше Кмичиц, и позволи на войниците там да си отдъхнат. Все пак поляците стигнаха чак до казимировския дворец, макар че не можаха да задържат тоя пункт.

От другата страна атакуваха към даниловичовския дворец и гданския дом, също така безуспешно. Отново загинаха неколкостотин души. Кралят имаше само една утеха — че видя как дори опълчението се катери по стените с най-голяма храброст и пожертвователност и че след тия малко-много неуспешни опити духът не само не се понижи, а, напротив — у войската се засили увереността в победата.

Но най-благоприятното събитие през тия дни беше пристигането на пан Ян Замойски и пан Чарнецки. Първият от тях докара отлична пехота и толкова тежки стенобойни оръдия от Замошч, че шведите нямаха такива във Варшава. Другият, след като в споразумение с пан Сапеха обсади Дъглас с част от литовските войски и подляското опълчение, чието командване беше поверено на Ян Скшетуски, пристигна при Варшава, за да вземе участие в генералното нападение. Очакваше се, а и Чарнецки споделяше тяхната увереност, че това нападение ще бъде последно.