Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Можеше да се предвиди, че те ще се отбраняват ожесточено. Защото досега Варшава им служеше за склад на тяхната плячка. Всички огромни съкровища, ограбени от замъци, черкви, манастири и градове по цялата Жечпосполита, идваха в столицата, откъдето ги изпращаха на части по вода за Прусия и по-нататък за Швеция. А в тоя момент, когато се беше вдигнала цялата страна и отбраняваните от по-малки шведски гарнизони замъци не осигуряваха безопасност, във Варшава беше надокарана още повече плячка. А шведският войник с по-голяма готовност жертваше живота си, отколкото плячката. Тоя беден народ, докопал се до съкровищата на една богата страна, се разлакоми толкова много, че светът не беше виждал по-алчни хищници. Самият крал се беше прославил с користолюбието си, генералите следваха примера му, а Витенберг надминаваше всички. Когато беше въпрос за печалба, офицерите не се спираха нито от рицарската си чест, нито от съображения за авторитета на чина си. Те вземаха, изстискваха, плячкосваха всичко, което можеше да се вземе. В самата Варшава полковници с висок чин и благороден произход не се срамуваха да продават водка и тютюн на собствените си войници, стига само да натъпчат джобовете си с пари.

Към ожесточена отбрана можеше да подбужда шведите и това, че тогава във Варшава бяха затворени най-ценните им хора. Преди всичко самият Витенберг, вторият главнокомандващ след Карл и пръв, който навлезе в територията на Жечпосполита и я доведе до падането й при Уйшче. Ето защо в Швеция му беше подготвено триумфално посрещане като завоевател. Освен него в града се намираше канцлерът Оксенщирна, прочут по целия свят държавник, уважаван дори от неприятелите заради своята честност. Наричаха го Минерва на краля, тъй като на неговите съвети Карл дължеше всичките си победи при преговорите. Във Варшава бяха също така генералите Врангел младши, Хорн, Ерскин, вторият Льовенхаупт и множество шведски дами от висок произход, които бяха дошли със съпрузите си в тая страна като в ново шведско владение.

Така че шведите имаше какво да бранят. И крал Ян Казимеж разбираше, че обсадата ще бъде дълга и кървава, особено при липсата на тежки оръдия; разбираха това и хетманите, но войската не искаше да мисли за това. Щом пан Гроджицки направи горе-долу някакви насипи, щом се приближи малко към стените, вече от всички хоронгви тръгнаха делегации до краля с молба да позволи на доброволци да се впуснат в атака. Кралят дълго трябваше да обяснява, че крепост не се превзема със саби, докато овладее увлечението.

В това време ускоряваха строителните работи, доколкото беше възможно. Понеже не можеше да тръгне в атака, войската взе усърдно участие в тях наред с нестроеваците. Шляхтичите от най-елитните части, дори самите офицери, караха пръст с колички, правеха дървени прегради, работеха при копаенето. Много пъти шведите се опитваха да пречат на работата и не минаваше ден без нападение вън от портите, но щом шведските мускетари успееха да излязат навън, поляците, които работеха по насипите, захвърляха количките, сноповете пръчки, лопатите и лизгарите и толкова ожесточено тичаха със саби в боя, че излезлите шведи трябваше да се крият с най-голяма бързина в крепостта. При тия сблъсквания падаха много трупове, рововете и плацовете чак до насипите се покриха с гробове, в които погребваха падналите през време на кратките спирания на военните действия. Накрай нямаше време и за погребения, та труповете лежаха на открито и облъхваха със страхотна смрад града и обсадителите.

Въпреки изключително големите трудности всеки ден в кралския стан се прокрадваха граждани, които донасяха какво става в града и молеха на колене за ускоряване на генералната атака. Защото шведите имаха още достатъчно храна, но населението умираше от глад по улиците, живееше в мизерия, в гнет, под ужасната ръка на гарнизона. Всеки ден ехото донасяше чак в кралския стан отгласи от мускетни гърмежи в града и бегълци съобщаваха, че разстрелвали граждани, подозирани в симпатии към своя крал. От разказите на бегълците косите настръхваха. Те разправяха, че цялото население, болните жени, новородените деца, старците, всички нощуват по улиците, тъй като шведите са ги прогонили от къщите, в които били пробити проходи от една стена до друга, та в случай че кралските войски навлязат в града, те да могат да се крият и отстъпват. Върху това превърнато в чергари население валели дъждове, в слънчеви дни го пекло слънцето, нощем го щипел студът. На гражданите било забранено да палят огън и те нямали къде да си сварят лъжица топло ядене. Разни болести се ширели все повече и вземали стотици жертви.