Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

В това време Хаслинг беше подложен на разпит в квартирата на хетмана, което така нервираше пан Анджей, че за малко не излезе от кожата си, понеже искаше час по-скоро да го вземе при себе си и да поговори за Тауроги. Целия ден той обикаляше около квартирата на хетмана, час по час влизаше вътре, слушаше показанията и чак подскачаше от пейката, когато при разпита се споменаваше името на Богуслав.

А вечерта получи заповед да замине в разезд. Той не каза нито дума, само стисна зъби, защото се беше вече много променил и научил да поставя службата над личните си работи. Само че през време на разезда много газеше татарите, постоянно избухваше в гняв и така биеше с жезъла си, та чак кости пращяха. А татарите си приказваха, че „багадирът“ е побеснял, вървяха тихо като мравки, само гледаха в очите страшния си командир и веднага отгатваха мислите му.

Когато се върна, той намери Хаслинг вече в квартирата си, но толкова болен, та не можеше да говори, защото при пленяването му беше силно пострадал, а и сега, след целодневния разпит, на всичко отгоре имаше температура и дори не разбираше въпросите. Ето защо Кмичиц трябваше да се задоволи с онова, което пан Заглоба му разказа за показанията на Хаслинг; но то се отнасяше до обществени, а не до лични работи. За Богуслав младият офицер казал само, че след завръщането си от похода в Подлесието и след поражението при Янов заболял тежко. От яд и меланхолия изпадал в бълнувания, а когато пооздравял, веднага тръгнал с войската си за Поморието, където Стенбок и електорът го викали настоятелно.

— А сега къде е? — попита Кмичиц.

— Според това, което казва Хаслинг, а няма защо да лъже, сега заедно с брата на краля и Дъглас се намират в укрепен стан при устието на Нарев и Буг, където Богуслав командва цялата конница — отговори Заглоба.

— Ха! И мислят да дойдат тук на помощ. Тогава ще се срещнем, дори ако трябва да отида преоблечен при него!

— Не бесней, ваша милост, напразно! Те биха искали да се притекат на помощ във Варшава, но не могат, защото пан Чарнецки се е препречил на пътя им и ето какво става: той няма пехота и оръдия, затова не може, да удари стана им, а те се страхуват да излязат, защото са се убедили, че на открито поле войниците им не ще удържат срещу войската на Чарнецки. Знаят също, че не ще им помогне и прикритието на реката. О, да беше там кралят им, щеше да започне сражение, защото под негова команда и войникът се бие по-добре и има по-голяма вяра в неговите качества на пълководец, но нито Дъглас, нито кралският брат, нито княз Богуслав ще се осмелят да приемат бой, при все че и тримата са смели хора.

— А къде е кралят?

— Отишъл в Прусия. Кралят не вярва, че ние ще посмеем да се хвърлим срещу Варшава и Витенберг. Пък най-сетне, вярва или не вярва, трябвало е да отиде там по две причини: първо, за да спечели окончателно електора, дори като му отстъпи цяла Велкополска, и второ, че докато не почине тая войска, която той измъкна от клопката, тя не ще е годна за нищо. Усилията и несгодите, както и постоянните тревоги така са я изтощили, че войниците вече не могат да държат мускети в ръка, а това са най-отбраните полкове в цялата армия, спечелили знаменити победи в Немско и Дания.

По-нататъшният разговор бе прекъснат от влизането на Володиовски.

— Как е Хаслинг? — попита той веднага от прага.

— Болен и постоянно бълнува! — отвърна Кмичиц.

— А ти какво искаш от Хаслинг, Михалко? — обади се Заглоба.

— Нима не знаеш, ваша милост?

— Аз ли да не зная, че те интересува оная вишня, която княз Богуслав е насадил в градината си. Той е усърден градинар, не бой се! Не му трябва дори година, за да дочака плодове.

— Дано пукнеш, ваша милост, за тая утеха! — викна малкият рицар.

— Я го гледайте: казах му най-невинен iocus 123 123 Шега (лат.). — Бел.прев. и той веднага размърда мустачки като побеснял бръмбар! Какво съм ти виновен? На Богуслав търси да си отмъщаваш, а не на мене!

— Да ще Господ да го потърся и го намеря!

— Току-що и Бабинич казваше същото! Виждам, че скоро цялата войска ще даде клетва срещу него; но той се пази добре и без моите хитрости не ще направите нищо!

Тук двамата млади скочиха на крака.

— Измислил ли си нещо, ваша милост?

— Вие да не смятате, че така лесно се ражда хитрост в главата, както се вади сабя от ножницата? Ако Богуслав беше наблизо, сигурно щях да измисля не една, но от такова разстояние не само хитрост, но и оръдие не може да го стигне. Пане Анджей, кажи да ми дадат чаша медовина, че днес е горещо.