Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Ваша милост не можеш да проявиш такова незачитане на пан хетмана и да се отплатиш с неблагодарност за доброто сърце — каза офицерът.

Кмичиц слезе от коня и отиде да се посъветва с другарите си.

— Това никак не ми е на ръка! — каза той. — Чух, че край Бабице се е появила някаква доста голяма конна част. Самият хетман ми заповяда да замина и непременно да проверя какви са тия войници, а сега ме кани на пир? Какво да правя?

— Хетманът изпраща заповед с разезда да замине Акбах Улан — отвърна дежурният офицер.

— Заповедта си е заповед! — каза Заглоба. — А който е войник, трябва да слуша. Ти, ваша милост, се пази да не даваш лош пример, освен това не би било добре да си навлечеш недоволството на хетмана.

— Кажи, ваша милост, че ще се явя! — каза Кмичиц на дежурния.

Офицерът излезе. След него заминаха и татарите под командата на Акбах Улан, а пан Анджей почна да се облича и през това време говореше на другарите си:

— Днес има пир в чест на негово величество краля; утре ще има в чест на техни светлости коронните хетмани и така чак до края на обсадата.

— Нека само да пристигне кралят и с това ще се свърши — отговори Володиовски. — Наистина и нашият милостив господар обича да се наслаждава на разни удоволствия, но службата трябва да тръгне по-добре, защото всеки, а между другите и пан Сапеха, ще гледа да покаже своето усърдие.

— Прекалено много е това, прекалено много! И дума да не става! — каза Ян Скшетуски. — Не ви ли е чудно на вас, че един толкова предвидлив и трудолюбив военачалник, толкова благороден човек, толкова достоен гражданин има такава слабост?

— Щом се мръкне, веднага става друг човек и от велик хетман се превръща в гуляйджия.

— А знаете ли защо така не ми харесват пиршенствата? — обади се Кмичиц. — Защото и Януш Радживил имаше обичай да ги устройва всяка вечер. Представете си, че така някак странно се случваше, та при всяко пиршество или ставаше някакво нещастие, или пристигаше лоша новина, или се разкриваше нова хетманска измяна. Не зная дали това беше сляпа случайност или Божие предопределение, но злото никога не идваше друг път, а само през време на пир. И се стигна дотам, че щом почнеха да нареждат масите, кожата ни настръхваше.

— Това е вярно! — каза Харламп. — Но то ставаше и защото князът хетман винаги избираше такъв случай, за да обяви своите връзки с неприятеля на отечеството ни.

— Е! — обади се Заглоба. — Поне от страна на добродушния Сапьо няма от какво да се страхуваме. Ако той някога измени, тогава аз струвам толкова, колкото носовете на ботушите ми.

— За такова нещо не може да става и дума! Той е чист като хляб без клисавина! — извика Володиовски.

— А каквото вечер пропусне, през деня го наваксва — добави Харламп.

— Е, да вървим най-сетне — рече Заглоба, — че да си кажа правичката, в стомаха си вече чувствам вакуум.

Излязоха, възседнаха конете и заминаха, тъй като пан Сапеха се намираше от другата страна зад града и беше доста далече. Когато пристигнаха пред квартирата на хетмана, намериха на двора множество коне и блъсканица на войниците, които ги държаха и за които също имаше голямо буре бира, сложено навън. Те както обикновено пиеха без мярка и вече бяха започнали да се карат около бурето. Утихнаха обаче, като видяха да пристигат рицарите, особено когато пан Заглоба започна да налага с ремъка си ония, които се пречкаха на пътя му, като викаше със силен глас:

— При конете, негодници! При конете! Не вас са канили тук на пиршество!

Пан Сапеха прие офицерите както винаги с отворени прегръдки, а понеже беше вече малко пийнал при чукането с гостите, веднага почна да се закача със Заглоба.

— Здравей, пане предводител! — каза му той.

— Здравей, пане виночерпец! — отвърна Заглоба.

— Щом ме наричаш виночерпец, ще ти дам такова вино, което още кипи!

— Стига да не е такова, което от хетман прави пияница!

Някои от гостите, като чуха това, се уплашиха, но когато видеше хетмана в добро настроение, пан Заглоба си позволяваше всичко. А Сапеха имаше такава слабост към него, че не само не се сърдеше, но се хващаше за корема от смях и викаше околните за свидетели на това, което му отвръща тоя шляхтич.

Така започна шумно, весело пиршество. Самият пан Сапеха непрекъснато пиеше с гостите, като вдигаше наздравици в чест на краля, на хетманите, на войските на двата народа, на пан Чарнецки и на цялата Жечпосполита. Настроението се повишаваше, а с него врявата и шумът. От наздравиците се мина към песните. Помещението се напълни с изпарения от главите и миризми на медовина и вино. Иззад прозорците долиташе не по-малко глъчка и дори звън на желязо. Слугите бяха почнали да се бият със саби. Няколко шляхтичи изскочиха навън, за да въдворят ред, но се създаде още по-голяма бъркотия.