Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Гледайте оная кула в самия център на Варшава — викаше той. — Това е arx regia! 115 115 Кралският замък (лат.). — Бел.прев. Ако бих живял толкова години, колкото обеди съм изял на кралската трапеза, бих натикал Матусал 116 116 Библейска личност, според библията живял 969 години. — Бел.прев. в кози рог. А и кралят нямаше по-доверено лице от мене; можех да избирам между староствата, както се избират лешници, и да ги раздавам лесно като цигански гвоздеи. Сума хора назначих, а когато влизах, сенаторите ми се кланяха до пояс, по казашки. Пък и се дуелирах пред очите на краля, защото той обичаше да ме гледа как действам, а маршалът трябваше да си затваря очите.

— Голяма сграда! — каза Рох Ковалски. — И като помисли човек, че тия кучета имат всичко това в ръцете си!

— И страшно грабят! — добави Заглоба. — Чувам, че дори колоните къртят от стените и ги откарват в Швеция, защото са от мрамор и от друг скъп камък. Няма да позная милите ми кътища, а пък с право разни scriptores 117 117 Писатели (лат.). — Бел.прев. смятат тоя замък за осмо чудо на света; наистина и френският крал има хубав дворец, но в сравнение с този не струва нищо.

— А какво е онова зад другата кула отдясно?

— Това е „Свети Ян“. От замъка до тая черква има галерия. Веднъж в нея ми се случи видение: бях останал след вечерня и слушам глас от свода: „Заглоба, ще има война с оня синковец, шведския крал, и ще настъпят големи calamitates 118 118 Нещастия (лат.). — Бел.прев. !“ Веднага се затекох при краля и му казвам какво съм чул, а тогава примасът ме удари с молитвеника си по врата: „Не разправяй глупости (казва), бил си пиян!“ Ето им сега… Оная друга черква веднага до първата е collegium Jesuitarum 119 119 Училище при йезуитския орден. — Бел.прев. ; третата кула по-оттатък е curia 120 120 Градският съвет (лат.). — Бел.прев. , а четвъртата надясно маршалската, оня зелен покрив е на доминиканците; всичко не мога да изброя дори ако умеех да въртя езика си така, както сабята.

— Надали има втори такъв град на света! — извика един от войниците.

— Затова и всички нации ни завиждат.

— А оная чудна сграда наляво от замъка?

— Зад бернардинците ли?

— Да.

— Това е pallatium 121 121 Дворец (лат.). — Бел.прев. на Раджейовски, по-рано на Казановски. Смятат го за девето чудо на света, но той е молепсан, защото в неговите стени започна нещастието на Жечпосполита.

— Как така? — попитаха няколко гласа.

— Защото, когато подканцлерът Раджейовски започна да се кара и воюва с жена си, кралят се застъпи за нея. Знаете, ваша милост панове, какво приказваха хората по тая работа, а положително и самият подканцлер е смятал, че жена му е влюбена в краля и кралят в нея; поради това от ревност той избяга при шведите и войната започна. Наистина по онова време живеех на село и не видях края на тази история, известна ми е само от чужди разкази; но едно зная — че пани Раджейовска правеше сладки като марципан очи не към краля, а към един друг.

— Към кого?

Заглоба засука мустаци.

— Към тоя, към когото и всички други пълзяха като мравки на мед, само че не ми е удобно да му кажа името, тъй като винаги съм се отвращавал от самохвалството… При това остарял е човек, остарял, скъсал се е като метла, докато е метял неприятелите на отечеството, но някога нямаше по-голям хубавец и придворен от мене, нека каже Рох Ковалски…

Но сега пан Заглоба се досети, че Рох в никакъв случай не може да помни ония времена, та само махва с ръка и казва:

— Пък и той какво ли знае!

След това показа на другарите си двореца на Осолински и Конецполски, който по големина беше почти равен на двореца на Раджейовски, най-сетне великолепната villa regia 122 122 Кралска вила (лат.). — Бел.прев. и в тоя момент слънцето залезе и нощният мрак започна да пълни простора.

Оръдеен гръм се разнесе по варшавските стени и дълго и провлечено се обадиха тръби в знак, че се приближава неприятел.

Пан Сапеха също съобщи за своето пристигане чрез залп от пушки, за да придаде дух на жителите на столицата, а след това още същата нощ започна да прехвърля войската през Висла. Първа се прехвърли лауданската хоронгва, след нея на пан Котвич, подир нея татарите на Кмичиц, после хоронгвата на Ванкович, след нея още осем хиляди души. По тоя начин шведите бяха обградени заедно с натрупаната плячка и лишени от подвоз. А на пан Сапеха не оставаше нищо друго, освен да чака, докато пристигнат от една страна пан Чарнецки, от друга кралят с коронните хетмани, и в това време да следи да не би да се промъкнат в града някакви подкрепления.