Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Първите вести дойдоха от пан Чарнецки, но те не бяха особено благоприятни, понеже той съобщаваше, че войската и конете му са толкова уморени, та в тоя момент не може да вземе участие в никаква обсада. От деня на сражението при Варка всеки ден бил в огъня, а от началото на годината бил имал двайсет и една по-големи битки с шведите, без да се смятат сблъскванията на разездите и нападенията върху по-малки части. Пехота не получил в Поморието, до Гданск не можал да стигне; обещаваше в най-добрия случай да държи с последните си сили в шах оная шведска армия, която стои при река Нарев под командването на Радживил, на брата на краля и Дъглас, и обмисля как да отиде на помощ на обсадените.

А шведите се готвеха за отбрана с присъщото си мъжество и опитност. Още преди идването на пан Сапеха те опожариха Прага, а сега започнаха да хвърлят гранати върху всички предградия, като Краковско, Нови швят, а от друга страна върху черквите „Свети Георги“ и „Дева Мария“. Горяха къщи, обществени сгради и черкви. Денем над града се виеха пушеци като гъсти и черни облаци. Нощем тия облаци ставаха червени и от тях бухаха снопове искри към небето. Зад стените блуждаеха тълпи от жители без покрив над главата, без хляб, жени обграждаха стана на Сапеха и молеха с плач за милосърдие; виждаха се хора, изсъхнали от глад като клечки, виждаха се деца да умират поради липса на кърма в прегръдките на измършавелите си майки; цялата околност се превърна в долина на сълзи и бедствие.

Пан Сапеха нямаше нито пехота, нито оръдия, та чакаше и чакаше пристигането на краля; в това време помагаше, колкото му беше възможно, на бедните, като ги разпращаше на групи в по-малко пострадалите области, където можеха горе-долу да се изхранят. Той беше загрижен твърде много поради предвижданите трудности на обсадата, понеже учените шведски инженери бяха превърнали Варшава в могъща крепост. Зад стените имаше три хиляди добре обучени войници, командвани от способни и опитни генерали, а изобщо шведите минаваха за майстори в обсаждането и отбраната на всякакви крепости. За да сподави тая си загриженост, пан Сапеха уреждаше всеки ден пиршества, при които чашите следваха една след друга, тъй като тоя благороден гражданин и необикновен воин имаше и недостатъка да обича повече от всичко веселата компания и звъна на стъклото и често пренебрегваше дори службата си за удоволствията.

Прилежанието си през деня той възнаграждаваше с вечерни веселби. До залез-слънце работеше енергично, разпращаше разезди, експедираше писма, сам обикаляше стражите, сам разпитваше хванатите пленници, но често пъти заедно с изгряването на първата звезда и цигулките започваха да се обаждат в квартирата му. А щом се развеселеше веднъж, вече разрешаваше всичко, дори сам изпращаше за разни офицери, па макар те да надзирават стражата или да са определени за разезд, и беше недоволен, ако някой не дойдеше, защото той не обичаше пиршество без шум. Сутрин Заглоба го кореше остро за това, но често пъти вечер прислугата отнасяше самия него мъртво пиян в квартирата на Володиовски.

— Сапьо може да докара и светец до падение — оправдаваше се той на другия ден пред приятелите, — та какво остава за мене, който винаги съм обичал забавленията. Освен това той има някаква особена страст да ми тика чашите, за да пия, а пък аз не искам да се покажа грубиянин и отстъпвам пред принудата, тъй като винаги съм се стремял да не обиждам домакина. Но вече си обещах, че през бъдещите пости ще заповядам добре да ми нашарят гърба с пръчка, понеже сам разбирам, че разпуснатостта не може да остане без покаяние; засега трябва да му правя компания, и то от страх да не би да попадне в по-лоша среда и за да не се разпуска докрай.

Имаше офицери, които си изпълняваха службата и без надзора на хетмана, но някои страшно се отпущаха вечер като обикновени войници, които не чувстват желязна ръка над себе си.

Неприятелят не изпусна да се възползва от това.

Веднъж, няколко дни преди пристигането на краля и хетманите, Сапеха устрои по-великолепно от когато и да било пиршество, понеже беше доволен, че цялата войска се събира накуп и обсадата ще започне както трябва. Поканени бяха всички по-знатни офицери, защото хетманът, който винаги търсеше случаи за пир, съобщи, че урежда това пиршество в чест на краля. При пановете Скшетуски, Кмичиц, Заглоба, Володиовски и Харламп дори дойде дежурният офицер да им съобщи, че трябва да присъстват непременно, тъй като хетманът иска специално да ги почете заради техните големи услуги. Пан Анджей вече се качваше на коня, за да тръгне с разезд, така че дежурният офицер го намери вече при татарите му извън портата.