Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Внезапно се вдигна толкова силна врява, че пируващите вътре замлъкнаха.

— Какво е това? — попита някой от полковниците. — Слугите не могат да вдигат такъв крясък!

— Я тихо, ваша милост панове! — каза хетманът обезпокоен и се ослуша.

— Това не са обикновени викове!

Внезапно всички прозорци затрепераха от оръдеен грохот и мускетни залпове.

— Излаз! — викна Володиовски. — Неприятелят настъпва!

— На конете! При хоронгвите!

Всички скочиха на крака. Вратата се задръсти, после тълпата офицери изскочи на двора и всички завикаха ординарците си да им дадат конете.

Но в бъркотията не беше лесно всеки да намери своя, а в това време извън двора уплашени гласове започнаха да викат в тъмнината:

— Неприятелят настъпи! Пан Котвич е в огъня!

Тогава всички полетяха с всички сили на конете си към своите хоронгви, като скачаха през плетищата и трошеха вратовете си в мрака. А там вече започнаха да свирят тревога по целия стан. Не всички хоронгви имаха конете си под ръка и те най-напред създадоха бъркотията. Тълпи пеши и конни войници се блъскаха едни връз други, без да могат да се строят, без да знаят кой е свой, кой неприятел, и крещяха, и шумяха всред тъмната нощ. Някои вече почнаха да викат, че шведският крал настъпва с цялата си армия.

В това време шведският излаз наистина удари с бурен устрем върху хората на Котвич. За щастие самият той беше малко болен и не отиде на пиршеството, затова можа да даде засега някакъв отпор, обаче краткотраен, защото го нападнаха с голямо числено превъзходство и обсипаха с мускетен огън, та той трябваше да се оттегли.

Пръв му дойде на помощ Оскерко със спешените си драгуни. На стрелбата започнаха да отговарят със стрелба. Но и драгуните на Оскерко също не можаха да издържат дълго напора и като постлаха полето с трупове, веднага започнаха да се оттеглят все по-бързо от полесражението. Два пъти Оскерко се опита да спре напора, но и двата пъти бе разбит така, че войниците му можеха да водят престрелката само на малки групички. Най-сетне се разпръснаха съвсем, а шведите напираха като неудържим поток към квартирата на хетмана. Непрекъснато нови и нови полкове излизаха от града на полето; заедно с пехотата вървеше и конница, изкарваха дори полски оръдия. Миришеше на генерално сражение и изглеждаше, че неприятелят го желае.

В това време Володиовски, след като изскочи от квартирата на хетмана, срещна хоронгвата си вече насред път; тя идеше поради отгласите от тревогата и гърмежите, тъй като беше винаги в бойна готовност. Сега я водеше Рох Ковалски, който като пан Котвич не беше на пира, но защото не го бяха поканили. Володиовски заповяда веднага да запалят няколко бараки, та да осветят полето, и полетя към боя. По пътя към него се присъедини Кмичиц със страшните си доброволци и с оная половина от татарите, която не бе отишла като разезд. Двамата пристигнаха точно навреме, за да отърват Котвич и Оскерко от пълно поражение.

В това време бараките се разгоряха толкова хубаво, че стана светло като ден. При тая светлина лауданците, подпомогнати от Кмичиц, атакуваха един пехотен полк, издържаха огъня и започнаха бой със саби. Шведските райтари се спуснаха на помощ на своите и се удариха силно с лауданците. Някое време те се мъчиха да се надвият едни други подобно на борци, които са се хванали за плещите, напрягат последни сили и ту единият, ту другият взема връх; но толкова много трупове взеха да падат от страна на шведите, че най-после те почнаха да се объркват. Кмичиц се хвърляше страшно с побойниците си там, където имаше най-много неприятели, пан Володиовски както обикновено създаваше все по-широко празно пространство около себе си; до него работеха кърваво двамата грамадни Скшетуски, Харламп и Рох Ковалски; лауданците сечеха в надпревара с побойниците на Кмичиц, като едни крещяха пронизително, а други, например Бутримите, нападаха вкупом и мълчаливо.

Нови полкове се спуснаха в помощ на надвитите шведи, а Володиовски и Кмичиц бяха подкрепени от Ванкович, чиято квартира беше наблизо и той пристигна скоро подир тях. Най-сетне хетманът вкара цялата войска в боя и започна да настъпва здравата. Жестоко сражение закипя от цялата линия от Мокотов чак до Висла.

В тоя момент Акбах Улан, който беше заминал с разезда, се появи пред хетмана на разпенен кон.

— Ефенди — викна той, — чамбул конница иде от Бабице към града и кара коли. Искат да влязат в крепостта!

Сапеха веднага разбра какво означава тоя излаз по посока на Мокотов. Неприятелят е искал да отклони войската, която се намираше на блонския път, за да може да влезе в крепостта изпратената като подкрепление конница и колите с хранителни припаси.