Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Когато слушаше тези разкази, сърцето на краля се пръскаше и той изпращаше куриер след куриер да се ускори пристигането на тежките оръдия. А времето течеше, минаваха дни, седмици и не можеше да се предприеме нищо по-сериозно, освен отблъскването на нападенията от крепостта. Само едно нещо крепеше мисълта на обсадителите: че в края на краищата и на гарнизона ще се свърши храната, тъй като пътищата бяха така пресечени, та и мишка не би могла да влезе в крепостта. А с всеки изтекъл ден и обсадените губеха надежда, че ще им дойде помощ. Оная армия, която се намираше под командването на Дъглас и беше най-близо, не само че не можеше да дойде на помощ, но трябваше да мисли и за собствената си кожа, тъй като крал Казимеж разполагаше с достатъчно сили, та успя да усмири и нея.

Най-сетне започнаха да обстрелват крепостта с по-малките оръдия, преди още да са дошли тежките за разбиване на стените. Пан Гроджицки се приближи откъм Висла на шест крачки от рова, като подобно на къртица непрекъснато издигаше пред себе си земни прикрития и започна да бълва непрестанен огън срещу нещастния град. Великолепният дворец на Казановски беше разрушен, но не съжаляваха за него, понеже принадлежеше на предателя Раджейовски. Разбитите му стени едва се държаха още, пустите прозорци зееха; върху великолепните тераси и градини денем и нощем падаха снаряди и разрушаваха чудни фонтани, мостчета, беседки, мраморни статуи и плашеха пауните, които с жален крясък вестяха за окаяното си положение.

Пан Гроджицки обсипваше с огън и бернардинската камбанария, и краковската порта, защото беше решил да пристъпи към нападение от тая страна.

В това време обозните слуги почнаха да молят за разрешение да атакуват града, тъй като искаха да се докопат първи до шведските съкровища. Веднъж кралят им отказа, но после позволи. Няколко известни офицери се заеха да застанат начело, а между тях и Кмичиц, на когото беше омръзнало не само бездействието, но изобщо не можеше да си намери място, понеже Хаслинг заболя тежко, от няколко седмици лежеше в безсъзнание и не можеше да говори за нищо.

И така завикаха за нападение. Пан Гроджицки се противопоставяше до последния миг и твърдеше, че докато не се направи пробив в стената, градът не може да бъде превзет, дори ако в атака тръгнат не само слугите, но и редовната пехота. Но понеже кралят беше вече позволил, трябваше да отстъпи.

На 15 юни се събраха около шест хиляди обозни слуги, приготвиха стълби, снопове пръчки, торби с пясък, дълги пръти с железни остриета и куки на края и надвечер тая тълпа, въоръжена в по-голямата си част само със саби, започна да се съсредоточава към мястото, където подкопите и земните прикрития стигаха най-близо до крепостния ров. Когато вече се стъмни напълно, при даден знак слугите тръгнаха със страшен крясък към рова и почнаха да го засипват. Бдителните шведи ги посрещнаха с убийствен огън от мускети, оръдия и по цялата източна страна на града закипя ожесточен бой. Под прикритието на мрака слугите засипаха в миг рова и безредната им маса стигна до стените. Пан Кмичиц удари с две хиляди души земния форт, който поляците наричаха „къртичище“ и се намираше близо до краковската порта; въпреки отчаяната отбрана той го зае с един замах. Отбраната беше унищожена, като не оставиха нито един жив. Пан Анджей заповяда да обърнат оръдията към портата, а една част към по-далечните стени, та да окаже помощ и да поприкрие ония групи, които се мъчеха да се покатерят по тях.

На тях обаче не им провървя както тук. Слугите нагласиха стълбите и взеха да се катерят с такова увлечение, че дори най-обучената пехота не би могла да се мери с тях, но шведите, предпазени от бойниците, изсипваха огън върху самите им лица, тласкаха предварително приготвени камъни и трупи, под чиято тежест стълбите се трошеха на дребни трески, най-сетне пехотата изблъскваше нападателите с помощта на дълги пики, срещу които сабите не можеха да сторят нищо.

Повече от петстотин най-храбри слуги паднаха при стените; останалите се скриха обратно през рова в полските подкопи при непрестанен огън.

Нападението беше отблъснато, но оня малък форт остана в полски ръце. Напразно шведите стреляха срещу него през цялата нощ с най-тежки оръдия; Кмичиц също им отговаряше през цялата нощ с ония оръдия, които беше взел. Едва призори, когато се развидели, му ги разбиха до едно. Тогава Витенберг, който държеше за тоя форт като за главата си, изпрати пехота със заповед да не е посмяла да се върне, без да превземе обратно форта, но пан Гроджицки веднага прати подкрепления на Кмичиц и с тяхна помощ той не само отблъсна пехотата, но се втурна подир нея и я преследва чак до краковската порта.