Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Пан кастеланът се връща!

И излезе от стаята.

Кастеланът наистина се връщаше; Володиовски изтича насреща му и започна да вика отдалеко:

— Ваша милост кастелане! Шведският крал форсирал литовската войска и се измъкнал от примката. Дошъл е офицер с писма от вилненския воевода.

— Дай го тук! — викна Чарнецки. — Къде е той?

— У мене. Ей сега ще го доведа.

Но пан Чарнецки взе толкова присърце съобщението, че не поиска да чака, а веднага скочи от седлото и влезе в квартирата на Володиовски.

Щом го видяха да влиза, всички скочиха от пейките, а той едва им кимна с глава и каза:

— Моля, писмата.

Харламп му подаде запечатано писмо. Кастеланът отиде с него при прозореца, понеже в къщата беше тъмно, и го зачете със сбръчкани вежди и грижа върху лицето. От време на време гняв блясваше по него.

— Намръщи се пан кастеланът — шепнеше Заглоба на Скшетуски. — Виж как му почервеняха белезите по лицето; веднага ще почне и да фъфле, както прави винаги когато го хване бяс.

В тоя миг пан Чарнецки свърши четенето, известно време усукваше брадата си с цяла длан, най-сетне се обади с бръмчив, неясен глас:

— Я ела по-близо, брате!

— На услугите ви, ваше достойнство!

— Казвай истината — каза кастеланът натъртено, — защото това изложение е бродирано толкова майсторски, та нищо не мога да разбера от него… Само че… казвай истината… не украсявай: войската разпръсната ли е?

— Съвсем не е разпръсната, ваша милост кастелане.

— А колко дни ви трябват, за да се събере отново?

Тук Заглоба прошепна на Скшетуски:

— Иска да го обърка с кръстосан огън, както се казва. Но Харламп отговори без колебание:

— Щом войската не е разпръсната, няма нужда да се събира. Вярно е, че около двеста конници от опълчението липсваха, когато заминавах, нямаше ги и между убитите, но това е обикновено нещо и армията не страда от него. Дори пан хетманът тръгна подир краля при добър ред.

— Никакви ли оръдия не загубихте, казваш?

— Напротив. Загубихме четири, които шведите не можаха да заграбят, та ги разрушиха.

— Виждам, че казваш истината; тогава разправяй как стана всичко това?

— … Incipiam! — каза Харламп. — Когато останахме сами, неприятелят разбра, че задвисленската войска я няма и на мястото й се намират само зле организирани чети и групи. Мислехме, по-право казано, пан Сапеха мислеше, че шведите ще ударят срещу тях, та им изпрати някакви подкрепления, но незначителни, за да не отслаби себе си. В това време всред шведите започна суетня и шум като в кошер. Надвечер те започнаха да се приближават на тълпи към Сан. Ние се намирахме в квартирата на воеводата. И ето че пристига пан Кмичиц, който сега се нарича Бабинич, отличен войник, и алармира. Но пан Сапеха точно в тоя момент сядаше на пир, на който бяха пристигнали много шляхтички от Крашницко и Яновско… то нали пан воеводата обича женския пол.

— И пировете обича! — прекъсна го Чарнецки.

— Не съм ли аз при него, няма кой да го въздържа — прекъсна Заглоба.

На това пан Чарнецки отговори:

— Може би, ваша милост, ще бъдеш при него по-скоро, отколкото мислиш, тогава двамата ще почнете да се въздържате!

И се обърна към Харламп:

— Продължавай.

— Тогава Бабинич алармира, но воеводата отговори: „Те само симулират, че искат да настъпват! Не ще предприемат нищо! По-скоро (казва) ще поискат да се прехвърлят през Висла, но аз ги имам под око и тогава сам ще атакувам. Засега (казва) да не си разваляме удоволствието, за да ни бъде добре!“ И тогава започнахме да ядем и пием. А и оркестърът засвири и воеводата сам кани на танц.

— Ще му дам аз едни танци! — прекъсна го Заглоба.

— Тихо, ваша милост! — каза Чарнецки.

— Тогава отново дотичват от брега и съобщават, че се чува страшен шум. Но нищо! Воеводата хваща пажа за ухото: „Я не ми се мъкни тук!“ Танцувахме до разсъмване, спахме до пладне. Около пладне гледаме, че вече са издигнати здрави шанци, а по тях наредени тежки оръдия, най-модерни грамадни обсадни оръдия. От време на време стрелят, а който снаряд падне, голям като ведро! Един такъв като нищо ще ти напраши окото!

— Не разправяй остроумия — прекъсна го Чарнецки, — не се намираш при хетмана!

Харламп се смути силно и продължи:

— По пладне излезе и сам воеводата. А шведите започнаха да строят мост под прикритието на шанците. Работиха до вечерта за наше голямо учудване, защото бяхме на мнение, че за построяване, ще го построят, но не ще успеят да минат по него. На другия ден още строят. Воеводата започна да стяга войската, защото и сам вече смяташе, че ще има сражение.