Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Чарнецки ще погуби тия хора! — викна внезапно коронният маршал.

А пан Витовски, като опитен войник, разбра, че работата върви зле, и чак трепереше цял от нетърпение — най-сетне не можа да издържи повече, пришпори коня си така, че жребецът изстена жално, и полетя към Чарнецки, който през цялото това време неизвестно защо непрекъснато придвижваше хората към реката.

— Ваша милост — викна Витовски, — напразно се лее кръв; няма да превземем тоя мост!

— Но аз и не искам да го превземем! — отговори Чарнецки.

— Тогава какво искаш, ваше достойнство? Какво трябва да правим?

Тук Чарнецки започна да мята такива светкавици с очи, че Витовски се оттегли, без да каже нито дума.

През това време хоронгвите стигнаха на двайсет крачки до брега и застанаха като дълга линия покрай коритото. Никой от офицерите или войниците не знаеше защо правят това.

Внезапно Чарнецки се появи като мълния пред фронта на хоронгвите. Огън биеше от лицето му, светкавици — от очите. Силният вятър повдигна наметалото върху раменете му като силни криле, конят скачаше, изправяше се под него и изхвърляше пламък от ноздрите си, а той пусна сабята си на портупея, свали шапка от главата и с настръхнала коса, с пот на челото викна към дивизията си:

— Ваша милост панове! Неприятелят се е прикрил с реката и ни се надсмива! Той е преплавал морето, за да пороби отечеството ни, а мисли, че ние не ще можем да преплаваме тая река, за да го защитим!

Тук той хвърли шапката си на земята и като грабна сабята, посочи с нея придошлите води. Въодушевлението го понесе, той се изправи на седлото и викна още по-силно:

— На когото Бог, на когото вярата, на когото отечеството са мили — след мене!

И като пришпори коня си така, че жребецът сякаш скочи във въздуха, хвърли се в течението. Наоколо плисна вълна, човекът и конят се скриха за миг под водата, но веднага изплуваха отгоре.

— Подир моя господар! — викна Михалко, същият, който се бе покрил със слава при Рудник.

И скочи във водата.

— След мене! — кресна с пронизителен и тънък глас Володиовски.

И се гмурна, преди да престане да вика.

— Боже, света Богородице! — изрева Заглоба и пришпори коня си за скок.

Тогава лавина от мъже и коне се хвърли във вълните, та водата чак изскочи с лудешки устрем на бреговете. Лауданската хоронгва бе последвана от вишньовецката, вишньовецката от тая на пан Витовски, след нея на Станковски, а след нея всички други. Такава лудост обзе тия хора, че хоронгвите почнаха да се надпреварват; викът на командите се смеси с вика на войниците, реката излезе от бреговете и в миг се разпени като мляко. Течението започна да влече по малко полковете, но пришпорваните коне плуваха като необгледни стада делфини, пръхтяха с ноздри и пъхтяха. Те така напълниха реката, че масата от конски и човешки глави образува сякаш мост, по който би могло да се мине със сухи крака на другия бряг.

Чарнецки преплува пръв, но преди водата да се стече от него, подире му изплува лауданската хоронгва и тогава кастеланът замахна с жезъл и викна на Володиовски:

— В галоп! Бий!

А към командваната от Шандаровски вишньовецка хоронгва:

— Към тях!

И така ги пускаше една след друга, докато не отпрати всички. При последната сам застана начело и като викна: „В името Божие! Щастливо напред!“ — полетя с другите.

Два райтарски полка, които стояха на края, видяха какво става, но полковниците им бяха толкова слисани, че преди да мръднат от мястото си, лауданската хоронгва беше пуснала конете си и летеше към тях с неудържим устрем. Тя удари и измете първия полк както вихър листата, тласна го върху другия, обърка втория, веднага подир нея долетя Шандаровски и започна страшна сеч, която обаче трая кратко; след малко шведските редици се разкъсаха и безредната тълпа почна да бяга към главната армия.

Хоронгвите на Чарнецки се носеха подир тях със страхотен вик, като сечеха, мушкаха, застилаха полето с трупове.

Най-сетне стана ясно защо пан Чарнецки бе заповядал на Вонсович да превзема моста, при все че нямаше намерение да мине по него. Главното внимание на цялата неприятелска армия се съсредоточи на тоя пункт и затова никой не пречеше и нямаше време да пречи на преплуването на реката. При това почти всички оръдия и целият фронт на неприятелските войски зад реката беше обърнат към моста, а сега, когато три хиляди души конница летяха с пълна бързина към тях отстрани, едва сега трябваше да се промени строят, да се формира нов фронт, та поне горе-долу да се прикрият от удара. Настана страхотна лутаница и бъркотия: пехотните полкове и конницата се обръщаха бързо срещу неприятеля, като се объркваха в бързината, пречеха си едни на други, заставаха къде да е, без да разбират всред крясъците и шума даваните команди, и действаха на своя глава. Напразно офицерите полагаха свръхчовешки усилия, напразно маркграфът прати веднага останалите край гората в резерва конни полкове; докато се създаде някакъв ред, докато пехотата успее да забие задните краища на пиките си в земята и да ги насочи срещу неприятеля, лауданската хоронгва връхлетя като дух на смъртта в самия център на строя; след нея втора, трета, четвърта, пета, шеста. Едва сега започна денят на страшния съд! Пушеците от гърмежите на мускетите покриха цялото полесражение като облак, а в тоя облак се чуваше грохот, кипеж, нечовешки гласове на отчаяние, викове на триумф, пронизителни звънтежи на желязо като в пъклена ковачница, трясък на мускети; понякога блясваше пряпорец и изчезваше в пушека, понякога светваше златният връх на полково знаме и отново не се виждаше нищо, само се носеше все по-страхотен екот, като че ли земята се беше пробила внезапно под реката и сякаш водите й падаха в бездънна пропаст.