Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Тебе можем да те пращаме дори в пъкъла, войниче! Добре! Подложи ги веднага на разпит. Сам ще питам.

След тия думи кастеланът се обърна веднага, а на отиване каза:

— И бъдете готови, защото може би незабавно ще тръгнем срещу неприятеля.

— Как така? — кипна Заглоба.

— Тихо, ваша милост — каза му Володиовски.

Шведските пленници и без изтезание в миг изказаха всичко, което знаеха за силите на баденския маркграф, за броя на оръдията, пехотата и конницата. Тогава кастеланът се позамисли, понеже узна, че това е наистина новосъздадена армия, но се състои от стари войници, които са участвали в Бог знае колко войни. Между тях имаше много немци и значителен отряд френски драгуни; цялата тая сила надвишаваше с неколкостотин глави полската войска. Но веднага от показанията се разбра, че маркграфът дори не предполага, че Чарнецки е толкова наблизо, а смята, че поляците с цялата си войска обсаждат краля при Сандомеж.

Щом чу това, кастеланът скочи от мястото си и викна на своя адютант:

— Витовски, заповядай да тръбят с мундщук за яхване на конете!

След половин час войската тръгна и в свежата майска утрин се движеше през покрити с роса гори и поля. Най-сетне на хоризонта се показа Варка или по-скоро развалините му, тъй като преди шест години градът бе изгорял до основи.

Войската на Чарнецки вървеше по открита равнина, ето защо не можеше да се скрие дълго от шведските очи. И наистина ги забелязаха, но маркграфът смяташе, че това са разни чети, които са се събрали в значителна група и искат да тревожат стана му.

Едва когато от гората почнаха да се показват все нови и нови хоронгви, които се движеха в тръс, в шведския стан настъпи трескаво движение. От полето се виждаха малки райтарски части и отделни офицери, които пребягваха между полковете. Пъстрата шведска пехота започна да се изсипва насред равнината; полковете се строяваха един след друг пред очите на полските войници и се трупаха като пъстри птичи ята. Над главите им се издигнаха към слънцето четириъгълници от здрави пики, с които пехотинците се предпазваха от устрема на конницата. Най-сетне видяха масите на шведската бронирана конница, които се носеха в галоп към крилата; докарваха и приготвяха оръдията с най-голяма бързина. Всичките приготовления, цялото това движение се виждаше като на длан, защото слънцето беше изгряло ясно, великолепно и осветило цялата местност.

Река Пилица делеше двете войски.

На шведския бряг се обадиха тръби, тъпани, барабани и викове на войниците, които се надигаха за бой, а пан Чарнецки заповяда също така да свирят с тръбите и настъпваше с всичките си хоронгви към реката.

Изведнъж той полетя с всички сили на коня си към хоронгвата на Вонсович, която се намираше най-близо до реката.

— Стари войнико — викна той, — тръгни към моста, там слезте от конете и хващайте мускетите! Нека цялата им сила се насочи към тебе! Тръгвай!

Вонсович само почервеня леко от удоволствие и замахна с жезъла си. Хората му викнаха високо и полетяха подир него като облак прах, гонен от вятъра.

Когато стигнаха на триста крачки от моста, забавиха вървежа си; веднага две трети от тях скочиха от седлата и тръгнаха бегом към моста.

А шведите се насочиха от другата страна и наскоро мускетите загърмяха, отначало по-бавно, после все по-бързо, сякаш хиляда тояги за вършеене удряха неритмично по гумното. Дим се разстла по реката. Насърчителни викове се носеха при единия и другия край на моста. Вниманието на двете войски се съсредоточи върху моста, който беше дървен, тесен, следователно труден за превземане и лесен за отбрана. Обаче само през него можеше да се мине при шведите.

Затова четвърт час по-късно пан Чарнецки изпрати драгуните на Любомирски в помощ на Вонсович.

Но шведите вече започнаха и с оръдията да обстрелват отсрещния край на моста. Докарваха нови и нови оръдия и гранатите почнаха да прелитат с вой над главите на хората на Вонсович и на драгуните, да падат в лъката и да браздят земята, като обсипваха бойците с чимове и кал.

Баденският маркграф стоеше при гората в тила на армията и наблюдаваше битката с далекоглед. А от време на време го сваляше от очи, поглеждаше учудено щаба си и свиваше рамене.

— Те са подлудели — казваше той. — Искат на всяка цена да форсират моста. Няколко оръдия и два или три полка могат да го отбраняват срещу цяла армия.

Въпреки това Вонсович настъпваше все по-енергично с хората си, та и отбраната ставаше още по-ожесточена. Мостът ставаше централна точка на сражението, към която постепенно започна да се съсредоточава цялата шведска линия. След един час целият строй се промени и се обърна със страната си към своята по-раншна позиция. Мостът беше просто обсипван от огнен и железен дъжд; хората на Вонсович започнаха да стелят земята с трупове, а в това време долитаха все по-настойчиви нареждания непременно да вървят напред.