Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Затваряй си устата, човече! — измърмори Заглоба.

— Стига забавления! — каза внезапно Карл Густав. — Вземете го и нека това ви бъде още едно доказателство за моето великодушие. Като владетел на това кралство мога да простя, когато е такава моята воля и милост, но с бунтовници не желая да влизам в преговори.

Тук веждите на краля се сбръчкаха и усмивката изведнъж изчезна от лицето му.

— Защото, който вдига ръка срещу мене, той е бунтовник, тъй като аз съм тук законен владетел. Само от милосърдие към вас досега не наказах както трябва, чаках опомняне, ще дойде обаче време, когато милосърдието ще се изчерпи и ще настане време за наказания. Поради вашия произвол и непостоянство страната гори в огън, поради вашето вероломство се пролива кръв. Но аз ви казвам: изтичат последните дни… Не желаете да чуете напомнянията, не желаете да слушате законите, тогава ще послушате меча и бесилката!

И в очите на Карл засвяткаха мълнии; Заглоба го загледа смаян, без да може да разбере откъде се взе тая внезапна буря след хубавото настроение; накрай и неговото сърце започна да се надига, затова той се поклони и каза смело:

— Благодарим на ваше кралско величество.

След това се отдалечи, последван от Кмичиц, Володиовски и Рох Ковалски.

— Любезен, любезен! — казваше Заглоба. — А няма да се усетиш кога ще ти ревне в ухото като мечка. Добър край на пратеничеството ни! Други те почерпват с чашка за добър път, а той с бесилка! Нека бесят кучетата, а не шляхтата! Боже! Боже! Колко тежко сме грешили ние срещу нашия владетел, който беше баща, който е баща и ще бъде баща, защото носи ягелонско сърце! И такъв господар напуснаха изменниците и отидоха да се побратимяват с тия задморски плашила. Пада ни се, защото не заслужаваме нищо по-добро. Бесилки! Бесилки!… На него самия му е вече тясно, притиснали сме го като прясно сирене в цедилка, та вече суроватка тече, а той още заплашва с меч и бесилка. Почакай! Пипнал манго мечката, а мечката върху него! Ще ви стане още по-тясно… Рох! Исках да те нашляпам по муцуната или да ти отмеря петдесет по голо, но ще ти простя, защото се държа кавалерски и заяви, че ще продължаваш да го преследваш. Дай да те целуна, доволен съм от тебе!

— Значи си доволен, вуйчо! — отговори Рох.

— Бесилка и меч! И ми го каза това в очите! — отново заговори Заглоба след малко. — Ето ти покровителство! И вълкът така покровителства агнето в собствените си черва!… И кога казва това? Сега, когато кожата му се изприщва по кръста. Нека си вземе лапонци за консилиари и заедно с тях да търси покровителство от дявола! А на нас ще ни помага пресветата Дева както на пан Боболя в Сандомеж, когото барутът прехвърли заедно с коня на отсрещната страна на Висла, и затова му нямаше нищо. Огледал се къде се намира и веднага попаднал на обед при свещеника. При такава помощ ще ги издърпаме за шията всички като раци от мрежа…

Изминаха двайсетина дни. Кралят продължаваше да седи в клина между реките и пращаше на всички страни куриери до крепостите и гарнизоните по посока на Краков и Варшава със заповеди всички да побързат и му дойдат на помощ. Докарваха му също така провизии по Висла, доколкото беше възможно, но те бяха недостатъчни. След десет дни започнаха да ядат конете и отчаяние обземаше краля и генералите при мисълта какво ще стане, когато нито райтарът ще има кон, нито какво да впрегнат в оръдията. А и отвсякъде пристигаха нерадостни вести. Страната така се бе запалила за война, сякаш някой я беше полял с катран и подпалил. По-малките части, по-малките гарнизони не можеха да дойдат на помощ, защото не можеха да се покажат вън от градовете и градчетата. Литва, държана досега с желязна ръка от Понтус де ла Гард, въстана като един човек. Велкополска, която се беше предала първа, също така първа отхвърли игото и даваше пример на цяла Жечпосполита за издръжливост, настървение и въодушевление. Шляхтишките и селски чети там нападаха шведските гарнизони не само по селата, но дори и по градовете. Напразно шведите си отмъщаваха страхотно на страната, напразно режеха ръцете на падналите в плен, напразно горяха селата, избиваха до крак селищата, издигаха бесилки, докарваха от Германия уреди за изтезаване на бунтовниците. Комуто се наложеше да понася изтезания, понасяше ги, който трябваше да загине, гинеше, но ако беше шляхтич, гинеше със сабя в ръка, ако беше селянин, гинеше с коса. И шведската кръв се лееше по цяла Велпоколска, народът живееше в горите, дори жени грабваха оръжие; наказанията предизвикваха само мъст и още по-голяма ожесточеност. Кулеша, Кшищоф Жегоцки и подляският воевода летяха като огън по страната, а освен това всички гори бяха пълни с чети; нивите стояха необработени, страшен глад зацари в страната, но той най-малко измъчваше стомасите на шведите, защото те седяха затворени зад портите на градовете и не можеха да се покажат на полето.