Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— На услугите ви, ваше кралско величество.

— Какъв чин? — попита кралят.

— Полковник на лауданската хоронгва.

— Къде си служил по-рано?

— При вилненския воевода.

— И го напусна заедно с другите? Изменил си и на него, и на мене.

— Длъжен бях да бъда верен на своя крал, а не на ваше кралско величество.

Кралят не отговори нищо; всички чела се намръщиха, очите започнаха да пронизват пан Михал, но той стоеше спокойно, само помръдваше от време на време мустачки.

Внезапно кралят каза:

— Приятно ми е да се запозная с такъв знаменит рицар. Между нас Канеберг минаваше за непобедим в двубоя. Ти, ваша милост, трябва да си първият по сабя в тая държава?…

— In universo! 101 101 В света (лат.). — Бел.прев. — каза Заглоба.

— Не последен — отговори Володиовски.

— Приветствам сърдечно ваши милости. Към пан Чарнецки аз чувствам истинско уважение като към голям воин, при все че наруши честната си дума, защото беше длъжен да си седи и досега мирно в Шевеж.

На това Кмичиц отговори:

— Ваше кралско величество! Не пан Чарнецки наруши пръв честната си дума, а генерал Мюлер, като отне от Волф полка кралска пехота.

Мюлер направи крачка напред, вгледа се в лицето на Кмичиц и почна да шепне нещо на краля, който слушаше доста внимателно, като мигаше непрекъснато с очи и поглеждаше към пан Анджей, най-после каза:

— Виждам, че пан Чарнецки ми е изпратил отбрани рицари. Впрочем аз отдавна зная, че между вас не липсват решителни хора, само че ви липсва вярност при удържането на обещанията на дадената клетва.

— Свещена истина, ваше кралско величество! — каза Заглоба.

— Как разбираш това, ваша милост?

— Защото, ако не беше тоя недостатък на нашия народ, ти нямаше да бъдеш тук, милостиви господарю!

Кралят отново помълча малко, генералите отново се намръщиха на смелостта на пратеника.

— Ян Казимеж сам ви освободи от дадената клетва — каза Карл, — защото ви напусна и се скри в чужбина.

— От клетвата може да освобождава само заместникът на Христос, който живее в Рим и който не ни е освободил.

— Да оставим това! — каза кралят. — Ето с това превзех тая държава (тук той се удари по шпагата) и с това я държа. Не ми трябват нито вашата помощ, нито вашите клетви за вярност. Искате война, ще я имате! Мисля, че пан Чарнецки още помни Голомб?

— Забрави го по пътя от Ярослав — отговори Заглоба. Кралят се засмя, вместо да се разсърди.

— Тогава ще му припомня!

— Бог управлява света!

— Кажете му да ме посети. Ще го приема любезно, само нека побърза, защото, като поотпочинат конете ми, ще тръгна по-нататък.

— Тогава ние ще приемем ваше кралско величество! — отговори Заглоба, като се поклони и сложи незабелязано ръка върху сабята си.

На това кралят отговори:

— Виждам, че пан Чарнецки ми е изпратил като пратеници не само най-добрите си саби, но и най-добрата уста. В миг парираш всеки удар, ваша милост. Цяло щастие, че войната не се състои в това, понеже си намерих достоен противник. Но пристъпвам към работата. Пан Чарнецки ми пише да пусна оня пленник, като ми предлага в замяна двама висши офицери. Аз не подценявам така моите войници, както вие мислите, и не желая да ги откупувам толкова евтино, защото това би било противно на моята и тяхната амбициозност. Но понеже не мога да откажа нищо на пан Чарнецки, ще му подаря тоя рицар.

— Милостиви господарю! — отговори Заглоба на тия думи. — Това не е контемпт 102 102 Подценяване, пренебрежение (от лат.). — Бел.прев. на шведските офицери, а компасия 103 103 Съчувствие, състрадание (от фр.). — Бел.прев. , която пан Чарнецки поиска да прояви към мене, защото пленникът е мой сестриник, а пък аз съм, на услугите ви, ваше кралско височество, консилиар 104 104 Съветник (от лат.). — Бел.прев. на пан Чарнецки.

— Всъщност — каза кралят, като се смееше — аз не би трябвало да пущам тоя пленник, защото е дал клетва, че ще ме убие; освен ако той се отрече от клетвата си срещу това благодеяние.

Сега кралят се обърна към Рох, който стоеше пред трема, и му махна с ръка.

— Я ела по-близо, силачо!

Рох се приближи на няколко крачки и застана мирно.

— Садовски — каза кралят, — попитай го дали ще ме остави на мира, ако го пусна?

Садовски повтори кралския въпрос.

— И дума да не става! — извика Рох.

Кралят разбра без преводач и започна да ръкопляска и да мига с очи.

— Е какво! Е какво! Как да пуснеш такъв? На дванайсет райтари изви врата и заявява, че аз ще съм тринайсетият! Добре! Добре! Хареса ми тоя рицар! И той ли е консилиар на пан Чарнецки? В такъв случай още по-скоро ще го пусна.