Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Заглоба се затече зарадван към шатъра на Кмичиц и разказа на другарите си какво се бе случило. Пан Анджей и Володиовски веднага викнаха, че искат да тръгнат с него, защото и двамата бяха любопитни да видят шведите, а освен това Кмичиц можеше да бъде много полезен, понеже говореше така добре немски, както полски.

Приготовленията не им отнеха много време. Пан Чарнецки не дочака Заглоба да се върне при него, а сам му изпрати по прислужник писмото, след което те взеха тръбач, седнаха в една лодка с бяло платно, закачено на прът, и тръгнаха.

Отначало пътуваха всред мълчание, чуваше се само плисъкът на веслата в страните на лодката, но накрай Заглоба почна малко да се безпокои и каза:

— Нека тръбачът да съобщи веднага за нас, защото тия негодници току-виж, че почнали да стрелят въпреки бялото платно!

— Какво говориш, ваша милост! — възрази Володиовски. — Дори варварите уважават пратениците, а това е културен народ!

— Нека тръбачът да затръби, казвам! Първият войник може да открие огън, да пробие лодката и ние да се намерим във водата, а тя е студена! Не искам заради тяхната култура да се измокря!

— Ето, виждат се стражи! — каза Кмичиц.

Тръбачът започна да тръби. Лодката се понесе бързо, на отсрещния бряг веднага зацари по-голямо движение и скоро пристигна офицер на кон с жълта кожена шапка. Той се приближи до самата вода, заслони очи с ръка и почна да се взира срещу светлината.

На двайсетина крачки от брега Кмичиц свали шапка за поздрав, офицерът им се поклони със същата учтивост.

— Писмо от пан Чарнецки до светлейшия шведски крал! — извика пан Анджей и показа писмото.

В това време лодката стигна до брега.

Крайбрежната стража отдаде за почест. Пан Заглоба се успокои напълно, лицето му веднага придоби сериозен вид, съответен за достойнството на пратеник, и каза на латински:

— Миналата нощ един рицар е бил хванат на тоя бряг, дойдох да помоля за него.

— Не разбирам латински — отговори офицерът.

— Простак! — измърмори Заглоба. Офицерът се обърна към пан Анджей.

— Кралят се намира на другия край на стана — каза той. — Благоволете, ваша милост панове, да почакате тук, а аз ще отида да съобщя.

И обърна коня си.

А те започнаха да се оглеждат наоколо. Станът беше много просторен, тъй като обхващаше целия триъгълник, образуван от Сан и Висла. На върха на триъгълника беше разположен Пнев; в основата му — от едната страна Тарнобжег, от другата Розвадов. Естествено, че цялото това пространство не можеше да бъде обхванато с поглед; все пак, докъдето стигнеше той, навсякъде се виждаха шанци, окопи, землени работи и прегради от пръти и пръст, а върху тях оръдия и хора. Кралската квартира се намираше в самия център на цялата околност, в Гожице, там бяха и главните сили на армията.

— Ако гладът не ги прогони оттук, не ще можем да ги изтикаме — каза Кмичиц. — Цялата околност е укрепена. И конете има къде да пасат.

— Но рибата няма да стигне за толкова стомаси — отговори Заглоба, — а и лютераните не обичат постно ядене. Неотдавна притежаваха цяла Полша, сега имат само тоя клин; нека си седят тук или отново да се връщат в Ярослав.

— Много опитни хора са правили тия шанци — каза Володиовски, като гледаше с окото на познавач. — У нас има повече секачи, но по-малко учени офицери и във военното изкуство сме останали по-назад от другите.

— Защо е така? — попита Заглоба.

— Защо ли? Аз съм войник, който през целия си живот е служил в конницата, та не ми е удобно да говоря това, но работата е там, че навсякъде основата са пехотата и оръдията, освен това разните походи и военни маневри, маршове и контрамаршове. Много книги трябва да изяде човек във всяка чужда войска, много римски автори да прелисти, докато стане по-висш офицер, а у нас това го няма. Постарому конницата изведнъж навлиза масово в огъня и бръсне със саби, а ако не избръсне веднага, нея ще избръснат…

— Празни приказки, пан Михале! Та коя нация е имала толкова знаменити победи?

— Защото по-рано и другите са воювали по същия начин, а понеже не са имали тоя устрем, трябвало е да губят; но сега са поумнели и гледай, ваша милост, какво става.

— Да почакаме до края. Но ти ми изправи сега най-умния инженер швед или немец, а аз ще сложа срещу него Рох, който не е прелиствал книги, пък ще видим.

— Стига, ваша милост, да можеш да го сложиш… — намеси се пан Кмичиц.

— Ех, вярно! Страшно ми е жал за момчето. Пане Анджей, а побъбри с тия гащници на тоя кучи език и разпитай какво е станало с него.