Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Тогава Кмичиц взе своите гости и ги отведе при татарите. Седнаха в шатъра му на денкове, добре натъпкани с всякакъв вид плячка, и започнаха да говорят за похода на Кмичиц.

— Сега Богуслав е при Малборг — казваше пан Анджей, — но други разправят, че е при електора, с когото щели да тръгнат на помощ на краля.

— Още по-добре! Значи ще се срещнем! Вие, младите, не можете да се справите с него, ще видим как аз, старецът, ще се справя! Той се е срещал с най-различни хора, но със Заглоба още не. Казвам ви, че ние ще се срещнем, освен ако княз Януш не му е наредил в завещанието си отдалече да избягва Заглоба. Това е много възможно!

— Електорът е хитър човек — каза Ян Скшетуски — и щом само види, че работата на Карол е спукана, веднага ще се отрече от всички обещания и клетви.

— А аз ви казвам, че не — каза Заглоба. — Никой не е така зле настроен срещу нас както прусакът. Когато щастието се измени и твоят слуга, който е бил принуден някога да ти прегръща коленете и да чисти дрехите ти, стане твой господар, той ще бъде толкова по-суров към тебе, колкото ти си му бил по-милостив господар.

— Защо е така? — попита Володиовски.

— Защото в паметта му ще остане неговото положение на слуга и ще ти отмъщава дори да си му оказвал само благодеяния.

— Да оставим това! — каза Володиовски. — Много пъти се случва куче да ухапе и господаря си по ръката. По-добре нека Бабинич ни разкаже за похода си.

— Слушаме! — каза Скшетуски.

Кмичиц помълча малко, пое си дъх и започна да говори за последното сблъскване на Сапеха с Богуслав, за поражението на княза при Янов, най-сетне как Богуслав разбил татарите на пух и прах, а самия него съборил на земята заедно с коня и избягал здрав и читав.

— А ти разправяше, ваша милост — прекъсна го Володиовски, — че ще го преследваш с татарите си дори до Балтийско море…

На това Кмичиц отговори:

— А ти, ваша милост, на времето си също ми разправяше как пан Скшетуски, който е пред нас, изоставил отвлечената му от Богун любима девойка, както и отмъщението си, понеже отечеството било в нужда; кой с когото се събере, такъв става. Аз се събрах с ваши милости и искам да вървя по стъпките ви.

— Дано Божията майка те възнагради така, както Скшетуски! — отговори Заглоба. — Все пак аз бих предпочел сега момичето ти да се намира в горските дебри, отколкото в ръцете на Богуслав.

— Няма нищо! — възкликна Володиовски. — Ще си я възвърнеш!

— Аз ще трябва да си възвърна не само нея, но и нейното уважение и чувство.

— Едното ще дойде след другото — каза пан Михал, — дори ако трябва и със сила да я вземеш, както тогава… помниш ли?

— Това не ще направя втори път!

Тук пан Анджей започна да въздиша тежко, а след малко каза:

— Не само че не си възвърнах нея, но Богуслав ми отвлече и друга.

— Чист турчин, кълна се в Бога! — възкликна Заглоба. А пан Михал започна да разпитва:

— Каква друга?

— Е! Дълго трябва да се разказва — отговори Кмичиц. — В Замошч имаше една много хубава девойка, която страшно се харесваше на калушкия староста. Но той се страхува от сестра си, княгиня Вишньовецка, та не смееше да се натиска много пред нея. Тогава намислил да изпрати момичето с мене уж при пан Сапеха за наследството й в Литва, а всъщност да ми я отнеме на половин миля от Замошч и да я настани в някое пусто място, където никой не ще може да пречи на страстите му. Но аз надуших това негово намерение. „Значи ти искаш (помислих) да ме направиш твой сводник? Чакай!“ Па и хората му набих с камшик, и девойката отведох съвсем целомъдрена при пан Сапеха. Казвам ви, ваша милост панове, че момичето е хубаво като щиглец, но е добродетелно… Аз също съм вече друг човек, а моите другари, Бог да ги прости, отдавна вече са изгнили в земята!

— Що за момиче беше тя? — попита Заглоба.

— От благороден дом, придворна на княгиня Вишньовецка. Някога била сгодена за литовеца Подбипента, когото вие сте познавали…

— Ануша Борзобогата! — кресна Володиовски и скочи от мястото си.

Заглоба също така скочи от купа кечета.

— Пане Михале, овладей се!

Но пан Володиовски скочи като котка към Кмичиц.

— Ти ли, изменнико, допусна да я отвлече Богуслав?!

— Не ме обвинявай напразно! — каза Кмичиц. — Отведох я благополучно при хетмана, а по пътя се грижех за нея като за сестра, а Богуслав я отвлякъл не от мене, ами от друг офицер, с когото пан Сапеха я изпрати при семейството си и който се наричаше Гловбич или нещо такова, не помня добре.

— Къде е той сега?!