Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Това място беше непревземаемо, само че в него можеше да се умре от глад. Но и в това отношение шведите бяха с по-големи надежди, защото очакваха, че от Краков и от другите крайречни крепости комендантите ще им изпратят храна по вода. Съвсем близо до тях беше Сандомеж, в който полковник Шинклер беше натрупал значителни запаси. И той наистина им изпрати веднага, та те ядяха, пиеха, спяха, а когато се пробудеха, пееха лютерански псалми за слава на Бога, че ги е спасил от такава тежка опасност.

Но пан Чарнецки им готвеше нови удари.

Докато Сандомеж е в шведски ръце, той можеше непрекъснато да идва на помощ на главната армия, затова пан Чарнецки намисли с един замах да превземе града и замъка и да избие шведите.

— Ще им устроим страхотно зрелище — казваше той на военния съвет, — ще има да гледат от оня бряг, когато ударим града, и те не ще могат да дойдат на помощ през Висла; а държим ли Сандомеж, няма да пуснем никаква храна, която Виртц би пратил от Краков.

Пан Любомирски, пан Витовски и други стари воини съветваха пан Чарнецки да не предприема тази акция.

— Добре би било — казваха те — да се завладее такъв голям град и бихме могли да навредим много на шведите с това, но как да го превземем? Пехота нямаме, големи оръдия нямаме; конницата не може да атакува стени!

На това пан Чарнецки отговори:

— Нима нашите селяни се бият лошо като пехота? Стига да намеря няколко хиляди такива Михалковци и ще превзема не само Сандомеж, но и Варшава!

И без да слуша по-нататък ничии съвети, премина Висла. Щом се разгласи из околността, веднага при него се стекоха няколко хиляди селяни, кой с коса, кой с обикновена пушка, кой с мускет, и тръгнаха към Сандомеж.

Те нахлуха в града доста неочаквано и по улиците започна страхотна сеч. Шведите се отбраняваха упорито от прозорците, от покривите, но не можаха да удържат срещу тая маса. Смазаха ги като червеи по къщите и ги прогониха напълно от града. Шинклер се скри с останалите в замъка, но поляците тръгнаха подир него със същия устрем. Започна атака срещу портите и стените. Шинклер разбра, че не ще се задържи в замъка.

Тогава взе, каквото можеше: хора, вещи, хранителни припаси, и като се качи на ладии, прехвърли се при краля, който гледаше поражението на своите от другия бряг, без да може да им дойде на помощ.

Замъкът падна в полски ръце.

Но хитрият швед при тръгването си постави под стените и в избите бурета с барут и със запалени фитили.

И веднага щом се изправи пред лицето на краля, каза му тая вест, за да развесели сърцето му.

— Замъкът ще хвръкне във въздуха с всичките хора — каза той. — Може би ще загине и сам Чарнецки.

— Щом е така, и аз искам да видя как набожните поляци ще хвърчат към небето — отговори кралят.

И остана на място с всички генерали.

В това време въпреки забраната на Чарнецки, който предвиждаше коварството, доброволците и селяните се пръснаха по целия замък, за да търсят скрити шведи и за грабеж. Тръбите свиреха larum 95 95 Тревога (от итал.). — Бел.прев. , та всичко живо да се скрие в града, но те не чуха тия гласове или не искаха да се съобразят с тях.

Внезапно земята се затресе под краката им, страхотен гръм и грохот блъсна въздуха, грамаден огнен стълб се стрелна нагоре и изхвърли във въздуха пръст, стени, покриви, целия замък и повече от петстотин тела на ония, които не бяха успели да се оттеглят.

Карл Густав се хвана за хълбоците от радост, а ласкателните придворни веднага започнаха да повтарят думите му:

— Поляците отиват на небето! На небето! На небето!

Но радостта беше преждевременна, защото Сандомеж остана в полски ръце и вече не можеше да снабдява с припаси затворената в речния ъгъл главна армия.

Пан Чарнецки разби стан срещу шведите от другата страна на Висла и надзираваше преминаванията.

А пан Сапеха, великият литовски хетман и вилненски воевода, пристигна от другата страна с литовците и се разположи зад Сан.

Така шведите бяха съвсем обградени; те бяха хванати сякаш в клещи.

— Клопката се затвори — говореха помежду си войниците от полските станове.

Защото всеки, дори най-слабо запознатият с военното изкуство, разбираше, че над нашествениците се е надвесила неизбежна гибел, освен ако пристигнат навреме подкрепления и ги изтръгнат от пропастта.

Това разбираха и шведите; всяка сутрин офицерите и войниците идваха край брега на Висла и гледаха с отчаяние в очите и в сърцето пълчищата от страшната конница на Чарнецки, които се чернееха от другата страна.