Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Няма го тук, защото е загинал. Така поне разправяха офицерите на Сапеха. Аз отделно нападах Богуслав с татарите, та не зная нищо положително. Но като виждам твоята загриженост, разбирам, че ни е сполетяла еднаква беда, един човек ни е сторил зло, а щом е така, я да се съюзим против него, та заедно да си отмъщаваме за общата ни обида. Той е голям господар и голям рицар, но все пак мисля, че ще му стане тясно в цялата Жечпосполита, когато има двама такива врагове.

— Ето ти моята ръка! — отговори Володиовски. — Отсега нататък ние сме другари на живот и смърт! Който го намери пръв, той ще му плати за двамата. Дано даде Бог аз да бъда първият, защото тогава е сигурно като две и две четири, че ще му изпия кръвта!

Тук пан Михал започна да мърда толкова страшно мустачките си и да се пипа по сабята, че пан Заглоба дори изтръпна, понеже знаеше, че с пан Михал няма шега.

— Не бих искал да бъда сега княз Богуслав — каза той след малко, — дори ако някой ми даде цяла Инфлантия към титлата. Стига ти да имаш една такава дива котка като Кмичиц върху себе си, а какво остава и пан Михал! О! Не само това, защото и аз сключвам foedus 97 97 Съюз, договор (лат.). — Бел.прев. с вас. Моята глава, вашите саби! Не зная дали има толкова могъщ човек в християнския свят, който не би затреперал пред такава сила. Освен това и Господ-Бог рано или късно ще го лиши от щастие, защото не може да няма наказание за предателя и еретика… Кмичиц и без това го е отупал здравата.

— Не отричам, че много пъти вече съм го посрамил — отговори пан Анджей.

Той поръча да напълнят чашите и разказа как е освободил Сорока. Замълча само, че преди това се бе хвърлил в краката на Радживил, защото, само като си припомнеше, кръвта нахлуваше в главата му.

Пан Михал се развесели, като слушаше разказа, а накрай каза:

— Нека Бог да бъде с тебе, Анджей! С такъв смелчага може да се отиде дори в пъкъла! Бедата е само там, че невинаги ще бъдем заедно, защото службата си е служба. Мене могат да ме изпратят на едната страна на Жечпосполита, тебе на другата. Не се знае кой ще попадне пръв на него.

Кмичиц помълча малко.

— Ако се погледне справедливо, би трябвало аз да го намеря. Стига само да не се изложа отново, защото… ме е срам да си призная, но аз не мога да удържа при двубой с тоя дявол…

— Тогава аз ще те науча на всички мои хитрости! — извика Володиовски.

— Или аз! — каза Заглоба.

— Не! Прощавай, ваша милост, по-добре да се уча при Михал! — отвърна Кмичиц.

— При все че той е такъв рицар, аз не се страхувам от него, щом съм с пани Ковалска, стига да съм се наспал! — намеси се Рох.

— Стой мирно, Рох — отговори Заглоба, — за да не те накаже Бог чрез неговите ръце за самохвалство!

— Ами! Нищо няма да ми стане!

Горкият пан Рох не беше щастлив пророк, но в тоя миг беше много пиян и готов да призове на бой целия свят. Другите също бяха пили много за здравето си и за гибелта на Богуслав и шведите.

— Чувах — каза Кмичиц, — че щом свършим тук с шведите и пипнем краля им, веднага ще се запътим към Варшава, след това навярно ще настъпи и краят на войната. А после ще дойде ред на електора.

— Именно! Именно! — каза Заглоба.

— Чух как веднъж самият пан Сапеха разправяше това, а той е голям човек и по-добре вижда нещата. Та тогава ни каза: „С шведа ще стигнем до мир! Със септентрионите вече сме го сключили, но с електора не би трябвало да си губим времето в никакви преговори. Пан Чарнецки (казва) заедно с Любомирски ще тръгнат за Бранденбургия, а аз с пан литовския подскарби — за електорска Прусия и ако после (казва) не присъединим Прусия навеки до Жечпосполита, тогава ще значи, че в канцлерството няма нито един такъв ум като пан Заглоба, който на своя глава заплашваше електора с писмата си.“

— Така ли разправяше Сапьо? — попита Заглоба, зачервен от задоволство.

— Всички го чуха. Аз бях много радостен, защото същата тая пръчка ще удари и Богуслав и ако не по-рано, поне тогава непременно ще го настигнем.

— Стига само да свършим по-скоро с тия шведи, стига само да свършим! — каза Заглоба. — По дяволите! Нека отстъпят Инфлантия и да дадат някой и друг милион, па да си вървят по живо по здраво.

— Хванал манго мечката, а мечката върху него! — отвърна Ян Скшетуски, като се смееше. — Карл е още в Полша, още Краков, Варшава, Познан и всички по-значителни градове са в ръцете му, а ти, отче, вече искаш той да се откупва. О, много още ще трябва да поработим, докато дойде ред на електора!

— А съществува още армията на Стенбок, ами гарнизоните в крепостите, ами Виртц! — подхвърли Станислав.