Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

После отиваха край Сан, но там пък войските на пан Сапеха бдяха денем и нощем, готови да ги посрещнат със саби и мускети.

За преминаване през Сан или през Висла не можеше и да се мисли, докато двете войски се намираха наблизо. Шведите биха могли да тръгнат обратно за Ярослав по същия път, по който бяха дошли, но те знаеха, че в такъв случай нито един от тях вече не би видял Швеция.

И се заредиха тежки дни за тях и още по-тежки нощи, тъй като бяха изпълнени със свади и шум… Храната отново се свършваше.

В това време пан Чарнецки остави командването на войската на пан Любомирски, взе лауданската хоронгва със себе си и се прехвърли през Висла по-горе от устието на Сан, за да се види с пан Сапеха и да се съвещава с него за по-нататъшното водене на войната.

Тоя път не беше нужно посредничеството на Заглоба, за да се разберат двамата военачалници, тъй като те обичаха отечеството повече, отколкото всеки самия себе си, та бяха готови да пожертват за него личните си интереси, самолюбието си и амбициите.

Литовският хетман не завиждаше на Чарнецки, Чарнецки също не завиждаше на хетмана, напротив — двамата се ценяха взаимно, затова срещата между тях беше такава, че очите дори на най-старите войници се напълниха със сълзи.

— Расте Жечпосполита, радва се милото ни отечество, когато такива нейни синове я вземат в прегръдките си — казваше Заглоба на Володиовски и на двамата Скшетуски. — Чарнецки е страшен пълководец и искрена душа, но и Сапьо на рана да го сложиш, ще я излекува. Дано такива и по камъните да се раждат. Кожата на шведите би настръхнала, ако можеха да видят чувствата на тия най-големи хора. Защото как ни завладяха враговете, ако не чрез несъгласията и завистта на пановете. Нима можеха да ни победят със сила? Ето, това разбирам! Душата подскача в човека, когато гледа такава среща. Гарантирам ви и това, че тя няма да мине на сухо, защото Сапьо обича много пиршествата, а с такъв приятел с готовност ще си пусне юздите.

— Бог е милостив! Злото отминава! Бог е милостив! — казваше Ян Скшетуски.

— Гледай да не богохулстваш! — отговори му Заглоба. — Всяко зло трябва да премине, защото, ако продължаваше вечно, това би било доказателство, че дяволът управлява света, а не Господ Иисус, чието милосърдие е безкрайно.

Тук разговорът им се прекъсна, понеже видяха Бабинич, чиято фигура се издигаше в далечината над вълната от други глави. Пан Володиовски и Заглоба започнаха да му махат, но той се беше загледал в пан Чарнецки, та не ги забеляза веднага.

— Гледайте — каза Заглоба — как е отслабнал!

— Трябва да не му е провървяло много срещу княз Богуслав — отговори Володиовски, — иначе щеше да бъде повесел.

— Надали му е провървяло. Нали се знае, че Богуслав е при Малборг и заедно със Стенбок действа срещу крепостта.

— Да се надяваме на Бога, че не ще направят нищо!

А пан Заглоба каза:

— Дори и Малборг да вземат, ние в това време Carolum Gustavum captivabimus 96 96 Ще хванем в плен Карл Густав (лат.). — Бел.прев. ; ще видим тогава дали няма да върнат крепостта срещу краля.

— Гледайте! Бабинич иде при нас! — прекъсна го Скшетуски.

А той наистина ги беше забелязал и започна да разблъсква тълпата на две страни и да върви към тях, като им махаше с шапка и се усмихваше отдалече. Поздравиха се като добри познати и приятели.

— Какво ново? Какво направи с княза, пане рицарю? — попита Заглоба.

— Новото е лошо, лошо! Но сега не е време да разправям това. Сега ще седнем на пир. Ваши милости ще останете тук да нощувате; след пиршеството елате да спите при мене, между моите татари. Шатърът ми е удобен, та ще си поприказваме до сутринта при чашка.

— Щом някой говори умно, аз не се противопоставям! — отвърна Заглоба. — Кажи ни само защо си толкова отслабнал?

— Защото в боя оня проклетник ме събори заедно с коня и ме разби като недопечено гърне; оттогава плюя кръв и не мога да дойда на себе си. Разчитам на милосърдието на нашия Господ Иисус Христос, че ще пролея кръвта му. Но сега да вървим, защото пан Сапеха и пан Чарнецки вече започват да се канят и да се церемонят кой да тръгне пръв. Това е знак, че трапезата е готова. С голяма радост ви чакаме тук, защото и вие сте пролели доста шведска кръв.

— Нека другите да говорят какво съм правил! — каза Заглоба. — На мене не ми е удобно!

Изведнъж се размърдаха цели тълпи и всички тръгнаха към плаца между шатрите, където бяха наредени маси. Пан Сапеха посрещна пан Чарнецки като крал. Масата, при която беше настанен кастеланът, беше покрита с шведски знамена. Медовината и вината се лееха от буретата и към края двамата пълководци бяха малко пияни. Не липсваше веселие, шеги, наздравици, глъчка, докато вечерният хлад пропъди най-после пируващите, макар че през деня времето беше чудесно и слънцето грееше необикновено силно.