Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Тогава защо седим тук със скръстени ръце? — попита внезапно Рох и изблещи очи. — Не можем ли да бием шведите?

— Глупав си, Рох! — каза Заглоба.

— Вуйчо си знае все едно и също, а аз се кълна, че видях лодки край брега. Би могло да се премине с тях и да се отвлече поне някой от стражата. Тъмно е, та в очите ти да бръкнат, докато разберат какво става, ще се върнем и ще покажем на двамата военачалници какво значи рицарска дързост. Ако ваши милости не искате, ще отида сам!

— Голямо чудо: мъртво теле мръднало опашката си! — каза Заглоба гневно.

Но ноздрите на Кмичиц веднага започнаха да мърдат.

— Мисълта не е лоша, не е лоша! — каза той.

— Не е лоша за слугите, но не за оня, който цени достойнството си. Хора, имайте уважение към самите себе си! Вие сте полковници, а искате да си играете на хлапашки работи.

— Разбира се, че не ни много прилича! — каза Володиовски. — По-добре да си лягаме да спим, че е късно.

Всички се съгласиха с тая мисъл, та веднага коленичиха за молитва и започнаха да я четат на глас; после налягаха по кечетата и наскоро заспаха дълбок сън.

Но един час по-късно всички скочиха на крака, понеже отвъд реката се разнесоха гърмежи, след които по целия стан на Сапеха се вдигна глъч и врява.

— Боже, света Богородице! — викна Заглоба. — Шведите настъпват!

— Какво приказваш, ваша милост?! — отговори Володиовски и грабна сабята си.

— Рох, тръгвай! — викаше Заглоба, който при такива случаи обичаше сестриникът му да е до него.

Но Рох не беше в шатъра.

Изтичаха на плаца. Пред шатрите вече бяха наизлезли тълпи и всички тичаха към реката; защото от другата страна се виждаше как святкат огньове и се чуваше все по-силен екот.

— Какво се е случило? Какво става? — питаха те постовете, поставени на много места край брега.

Но постовете не бяха видели нищо. Един от войниците разправяше, че бил чул нещо като плисък на вълни, но понеже мъглата висяла над самата вода, не можал да забележи нищо, а не искал за какъв да е шум да алармира стана.

Заглоба изслуша съобщението и се хвана за главата от отчаяние.

— Рох е отишъл при шведите! Казваше, че иска да отвлече някого от стражата!

— Бога ми, това е възможно! — извика Кмичиц.

— Ще ми застрелят момчето, леле боже! — вайкаше се Заглоба. — Ваша милост панове, няма ли някакво спасение? Господи Иисусе! Момче като най-чисто злато! Няма втори такъв в двете войски! Какво му е хрумнало в глупавата чутура?!… Света Богородице, спаси го при тая опасност!…

— Може би ще преплава, мъглата е гъста! Няма да го видят!

— Ще чакам тук дори до сутринта. Света Богородице! Света Богородице!

В това време гърмежите на отвъдния бряг започнаха да стихват, светлините постепенно гаснеха и след един час зацари глухо мълчание. Заглоба обикаляше край брега на реката като кокошка, която води патенца, и си скубеше остатъците от косата, но той чакаше напразно и напразно се вайкаше. Утринта озари реката, най-сетне слънцето изгря, а Рох не се връщаше.

На другия ден пан Заглоба отиде все така отчаян при пан Чарнецки с молба да го изпрати при шведите, за да види какво се е случило с Рох; дали е жив и страда в плен, или е платил с живота си за своята смелост.

Чарнецки се съгласи без никакви трудности, тъй като обичаше пан Заглоба. И за да го утеши в мъките му, каза следното:

— Мисля, че сестриникът на ваша милост трябва да е жив, защото иначе водата би го изхвърлила.

— Дай боже! — отговори Заглоба скръбно. — Все пак водата мъчно може да изхвърли такъв като него, защото не само ръката му беше тежка, но и умът му беше сякаш от олово, което се вижда и от постъпката му.

Чарнецки отговори:

— Вярно е това, което казваш, ваша милост! Ако е жив, би трябвало да заповядам да го влачат с кон по плаца заради нарушаване на дисциплината. Всеки е свободен да създава тревога в шведската войска, но той разтревожи и двете войски, а и шведите не бива да тревожи без команда и без моя заповед. Какво е това! Всеобщо опълчение ли или какъв дявол, та всеки да се разпорежда както му скимне!

— Провинил се е, assentior. Сам ще го накажа, стига само Господ-Бог да го върне!

— А аз ще му простя поради подвизите му при Рудник. Имам много пленници за размяна и по-големи офицери от Ковалски. Иди, ваша милост, при шведите и поприказвай за размяна. Ще дам и двама, и трима в случай на нужда, защото не искам да късам сърцето на ваша милост. Ела при мене за писмо до негово величество краля и заминавай веднага!