Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Внезапно се разнесоха отчаяни гласове:

— Кралят! Кралят! Спасявайте краля!

А Карл Густав още в първия момент на сблъскването изскочи през вратата с пистолети в ръце и сабя в зъбите. Райтарът, който държеше коня му до самата врата, му го подаде веднага, кралят скочи на него и като зави край самия ъгъл на къщата, устреми се между липите и кошерите, та да се измъкне изотзад от полесражението.

Когато стигна до оградата, пришпори коня, прескочи оградата и попадна между група райтари, които се отбраняваха срещу дясното полско крило, което само преди миг беше заобиколило къщата и се бе сблъскало с шведите зад градината.

— На конете! — викна Карл Густав.

И като събори с едно мушване на шпагата полския конник, който вече вдигаше сабя върху него, с един скок се измъкна от кипежа на битката; зад него райтарите разкъсаха полската редица и полетяха с всички сили — както гонено от кучета стадо кошути лети натам, накъдето го води рогатият водач.

Полските конници обърнаха конете си след тях и започна гонитба. И едните, и другите изскочиха на главния път, който водеше от Рудник до Боянувек. Забелязаха ги от предния площад, където кипеше главната битка, и тогава именно се разнесоха гласовете:

— Кралят! Кралят! Спасявайте краля!

Но райтарите на предния площад вече бяха така притиснати от самия Шандаровски, че не можеха да мислят дори за собственото си спасение, затова кралят се понесе с група от не повече от дванайсет райтари, а след тях полетяха близо трийсет полски конници начело с Рох Ковалски.

Конярчето, което трябваше да му покаже краля, се забърка някъде в главната битка, но Рох и сам позна Карл Густав по букета от червени ленти. Тогава той помисли, че неговият час е дошъл, наведе се над седлото, стисна коня с шпори и се понесе като вихър напред.

Бегълците изтръгваха последните сили от конете и се разтегнаха по широкия път. Скоро обаче по-бързите и леки полски коне започнаха да ги настигат. Рох достигна първия райтар много бързо, изправи се на стремената за по-добър размах и удари страшно; с един замах той отсече ръката заедно с лопатката и се понесе по-нататък като вихър, впил отново очи в краля.

След това втори райтар се замярка пред очите му, свали и него, на третия разсече на две половини шлема и главата му и летеше напред, като в очите му беше само кралят. Изведнъж конете на райтарите започнаха да се огъват и падат; облак от полски конници ги настигна и съсече в миг.

Пан Рох отминаваше вече хора и коне, за да не губи време; разстоянието между него и Карл Густав започна да намалява. Само двама конници ги деляха вече на разстояние от няколко десетки крачки.

Внезапно стрела, пусната от лъка на някого от другарите, бръмна край ухото на пан Рох и се заби в кръста на райтара, който летеше пред него, а той се олюля наляво и надясно, най-сетне се преви назад, изрева с нечовешки глас и падна от седлото.

Между Рох и краля остана вече само един.

Но този един, изглежда, в желанието си да спаси краля, вместо да бяга, обърна коня си. Пан Рох го настигна — и оръдеен снаряд не отмята така човека от седлото, както той го свали на земята, а после нададе страшен вик и се хвърли напред като разярен глиган.

Кралят може би също щеше да се обърне срещу него и непременно би загинал, но подир Рох долитаха и други и започнаха да съскат стрели; всеки миг някоя от тях можеше да рани коня, затова кралят го стисна още по-силно с пети, наведе главата си над гривата и пресичаше простора пред себе си като лястовица, преследвана от ястреб.

А пан Рох започна не само да боде коня си с шпори, но и да го удря с плоското на сабята си — и така двамата летяха един след друг. Дървета, камъни, храсти се мяркаха пред очите им, вятърът свиреше в ушите. Шапката на краля падна от главата му, накрай той хвърли и кесията си, като смяташе, че неумолимият конник ще се полакоми за нея и ще се откаже от преследването; но Ковалски дори не я погледна и биеше все по-силно коня, който най-сетне започна да стене от усилие.

А пан Рох изглежда, че беше забравил всичко, защото, както летеше, започна да вика с глас, в който покрай заплаха трептеше и молба:

— Стой, за Бога!

Внезапно конят на краля се препъна толкова силно, че ако кралят не го задържа с поводите с всичка сила, щеше да падне. Рох изрева като зубър; пространството, което го делеше от краля, намаля значително.

След малко кралският жребец се препъна втори път и докато кралят го вдигне на крака, Рох отново се приближи с още трийсетина крачки.