Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Vivat пан Чарнецки, нашият вожд!

Кастеланът се намръщи и каза бързо:

— Има ли писмо за мене?

— Няма — отговори Заглоба, — има нещо по-добро. Маршалът с цялата си войска преминава доброволно под командването на ваше достойнство!

Чарнецки го прониза с поглед, а после се обърна към Скшетуски, сякаш искаше да му каже: „Кажи ти, че тоя си е пийнал!“

Пан Заглоба наистина беше малко пийнал; но Скшетуски потвърди думите му и върху лицето на кастелана се изписа изумление.

— Елате след мене! — каза той на пристигналите. — Ваша милост Поляновски, ваша милост Володиовски, също заповядайте!

И всички влязоха в стаята. Не бяха седнали още, когато Чарнецки попита:

— Какво каза на писмото ми?

— Нищо не каза — отговори Заглоба, — а защо, това ще се разбере в края на моето изложение; сега incipiam 93 93 Започвам (лат.). — Бел.прев. …

И той почна да разказва как е минало всичко, как докарал маршала до това толкова благоприятно решение. Чарнецки го гледаше с все по-голяма почуда, Поляновски се хващаше за главата, пан Михал мърдаше мустачки.

— За Бога, та аз не съм познавал досега ваша милост! — извика най-после кастеланът. — На собствените си уши не мога да повярвам!

— Отдавна ме наричат Одисей! — отговори скромно Заглоба.

— Къде ми е писмото!

— Ето го!

— Трябва да ти простя, че не си го предал. Това е хитрец, какъвто няма никъде! Подканцлерът трябва да се учи при него как да води преговори! За Бога, ако бях крал, щях да изпратя ваша милост в Цариград…

— И вече сто хиляди турци щяха да бъдат тук! — възкликна пан Михал.

А Заглоба добави:

— Двеста, а не сто, кълна се в живота си!

— Ами пан маршалът нищо ли не разбра? — попита отново Чарнецки.

— Той ли? Гълташе всичко, което му слагах в устата, като охранван гъсок залъците; само адамовата му ябълка играеше, а очите му се покриваха с мъгла. Мислех, че ще се пръсне от радост като шведска граната. Тоя човек може да бъде отведен в пъкъла с ласкателства!

— Стига това да се струпа на шведите, стига да се струпа, а се надявам, че ще стане така! — отговори Чарнецки зарадван. — Ти, ваша милост, си ловък като лисица, но не се шегувай много с маршала, понеже друг не би сторил и това. Много зависи от него… Чак до Сандомеж ще минаваме през имоти на Любомирски и маршалът може с една дума да вдигне цялата околност, да заповяда на селяните да пречат на минаването ни, да горят мостовете, да крият хранителните припаси в горите… Ти, ваша милост, ще имаш заслуга, която няма да забравя до смъртта си, но трябва да благодаря и на маршала, понеже смятам, че е направил това не само от суетност.

Сега той плесна с ръце и викна на прислужника:

— Дайте ми веднага коня!… Да ковем желязото, докато е горещо.

После се обърна към полковниците:

— Ваши милости, всички след мене, та свитата да бъде по възможност по-внушителна.

— И аз ли ще трябва да дойда? — попита Заглоба.

— Ти, ваша милост, построи тоя мост между мене и маршала и редно е да минеш пръв по него. Пък и аз мисля, че там те много обичат… Тръгвай! Тръгвай, братко, защото иначе ще помисля, че искаш да зарежеш на средата започнатото дело.

— Няма как! Ще трябва само да стегна повече ремъка, че ще се натръскам като нищо… А и силите ми вече не държат много, освен ако се подкрепя с нещичко.

— С какво например?

— Много са ми разправяли за медовината на ваше достойнство, която още не съм опитал, а бих искал най-после да зная дали е по-хубава от медовината на маршала.

— Тогава за добър път ще пийнем по чашка, па като се върнем, няма да го мерим предварително. А и в квартирата си ще получиш няколко стъкленици, ваша милост…

Като каза това, кастеланът поръча да донесат чаши и пиха, за да добият смелост и добро настроение, а после яхнаха конете и заминаха.

Маршалът прие пан Чарнецки с отворени прегръдки, гости го, пои го, не го пусна до сутринта, а на сутринта двете войски се съединиха и продължиха пътя си под командването на пан Чарнецки.

Близо до Шенява те отново нападнаха шведите толкова успешно, че избиха до крак задната стража и предизвикаха суматоха в редовете на главната армия. Едва на разсъмване бяха прогонени от шведските оръдия. При Лежайск пан Чарнецки настъпи още по-енергично. Значителни шведски части затънаха в калищата, образувани от дъждовете и наводненията, и попаднаха в полски ръце. Пътят ставаше за шведите все по-плачевен. Изтощени, изгладнели и капнали за сън, полковете им едва маршируваха. Все повече войници оставаха по пътя. Някои биваха намирани толкова страхотно отпаднали, че вече не желаеха нито да ядат, нито да пият, а само молеха за смърт. Други лягаха и умираха из горичките, трети губеха съзнание и поглеждаха с най-голямо безразличие към приближаващите се полски конници. Чужденците, каквито имаше много в шведския стан, почнаха да се измъкват от него и да преминават към пан Чарнецки. Само несломимият дух на Карл Густав поддържаше остатъците от гаснещи сили в цялата армия.