Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Здесь есть возможность читать онлайн «Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Потоп (Част втора): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потоп (Част втора)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕПОС ОТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
В продължението на историческия епос „Потоп“ Хенрик Сенкевич описва героичната отбрана на Жечпосполита срещу нападението на Швеция. Войските на шведския крал Карл Густав, който обичал да бъде сравняван с Александър Македонски, са предвождани от маршал Витенберг. В решителните схватки полският крал Ян Казимеж разчита главно на киевския кастелан Чарнецки — отличен тактик и храбър воин, безстрашен като вълк единак, готов във всеки удобен момент да се обърне с лице към преследвачите си и да нападне. В едно от сраженията загива шведският престолонаследник Валдемар.
Огънят на войната е обхванал Велкополска, Малополска, Украйна, Литва и Жмудж. Срещу злощастната Полша се съюзяват шведи, прусаци, унгарци, власи и казаци. Целият полски народ се вдига на живот и смърт. Един суров воин безмилостно преследва шведската пехота, но кой се крие зад името Бабинич…

Потоп (Част втора) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потоп (Част втора)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Римлянино! Баща на отечеството! — възкликна Заглоба, като хвана ръката на маршала и притисна устните си до нея.

Но в същото време старият хитрец погледна към Скшетуски и започна да му намига.

Разнесоха се гръмки възгласи на офицерите и шляхтичите, навалицата в квартирата растеше непрекъснато.

— Вино! — извика пан маршалът.

А когато донесоха чаши, веднага вдигна наздравица за краля, после за пан Чарнецки, когото нарече наш вожд, и най-после за пратениците. Заглоба не остана назад с наздравиците и така грабна всички за сърцата, че самият маршал изпрати двамата чак навън от къщата, а рицарите — до портите на Ярослав.

Най-сетне останаха сами; тогава Заглоба препречи път на Скшетуски, спря коня си и като се хвана за кръста, каза:

— Е, какво, Яне?

— Бога ми! — отговори Скшетуски. — Ако не бях видял с очите си и не бях чул със собствените си уши, не щях да повярвам, дори да ми го разправеше ангел.

А пан Заглоба:

— Ха? Какво? Готов съм да се закълна, че Чарнецки в най-добрия случай е апелирал към Любомирски и го е молил да върви заедно с него. И знаеш ли какво би постигнал? Това, че Любомирски би тръгнал отделно, защото, ако в писмото е имало заклинания в името на любовта към отечеството и някакви загатвания за лични интереси (а съм сигурен, че е имало), тогава маршалът веднага би се напушил и казал: „Той ли иска да ми става praeceptor 91 91 Учител (лат.). — Бел.прев. и да ме учи как се служи на отечеството?…“ Познавам ги аз!… Добре, че старият Заглоба взе работата в ръцете си, отиде и едва отвори уста, а Любомирски вече не само иска да върви заедно, но и се предава под чуждо командване. Тревожи се сега там пан Чарнецки, но аз ще го зарадвам… Е, какво, Яне, бива ли го Заглоба да се разправя с магнатите?

— Казвам ти, че от изумление устата си не можех да отворя.

— Знам ги аз тях! Покажи на някого корона и крайчец от хермелинов плащ, тогава можеш да го галиш срещу косъма като кученце, отгоре на това ще се огъне и сам ще ти подаде гърба си… Никоя котка няма да се облизва така, дори да й покажеш prospectus 92 92 Гледка (лат.). — Бел.прев. само от пръжки. На най-добродушния ще изскочат очите от алчност, а ще се случи и подлец, какъвто беше вилненският воевода, та ще бъде готов и на отечеството си да измени. Какво нещо е тая човешка суетност! Господи Иисусе! Ако ми дадеше толкова хиляди, колкото кандидати си създал за тая корона, и сам щях да се кандидатирам… Защото, ако някой от тях мисли, че се смятам за по-лош от него, да му пукне коремът от собственото му високомерие… Заглоба е също така добър както Любомирски, разликата е само в богатството… Така е, така, Яне… Да не мислиш, че наистина му целунах ръка? Целунах палеца си, а ръката му само тръкнах с нос… Откак е жив, надали някой го е пращал така за зелен хайвер. Размазах го като масло върху препечен хляб за пан Чарнецки… Дай боже най-дълъг живот на нашия крал, но в случай на избор предпочитам да гласувам за себе си, а не за него… Рох Ковалски би ми дал втори глас, а пан Михал ще изпосъсече тия, които възразяват… Кълна се в Бога, веднага бих те направил велик коронен хетман, а пан Михал литовски след смъртта на Сапеха… А Женджан подскарби… Виж, тъкмо той би натиснал евреите с данъци!… Но да оставим това; важното е, че хванах Любомирски на въдицата, а връвта ще сложа в ръката на Чарнецки. На едного ще се смели на едро, на шведите — на ситно, а заслугата чия е? А? За другиго ще пишат летописите, но аз нямам щастие… Добре ще е, ако Чарнецки не кресне на стария, задето не е предал писмото… Такава е тя човешката благодарност… Ха! Не ми е първица, не ми е първица… Други си седят по разни староства и са натрупали сланина като шопари, а ти, старо, друсай си шкембето на коня, както и по-рано…

Тук пан Заглоба махна с ръка.

— По дяволите човешката благодарност! И така, и така ще се мре, но приятно е човек да послужи на отечеството. Най-добрата награда е хубавата компания. Щом човек яхне веднъж коня, с такива другари като тебе и Михал е готов да отиде накрай света… Такава си е тя нашата полска природа. Стига да яхнеш веднъж коня. Немецът, французинът, англичанинът или мургавият испанец веднага ще се нахвърли, а полякът, нали си е търпелив по рождение, много нещо ще понесе, дълго ще позволява да го дърпа дори едно такова шведче, но прелее ли чашата, така ще го фрасне в мутрата, че това шведче ще се претърколи три пъти… Защото у нас още има замах, а докато го имаме, Жечпосполита ще съществува. Запомни това, Яне…

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Потоп (Част втора)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потоп (Част втора)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Генрик Сенкевич - Потоп. Том 2
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том 1
Генрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Стас и Нели
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Quo vadis
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Кръстоносци
Хенрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том III
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том II
Генрик Сенкевич
Отзывы о книге «Потоп (Част втора)»

Обсуждение, отзывы о книге «Потоп (Част втора)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.