Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Сапеха се изправи пред краля бледен, със стиснати устни. А и кралят беше смутен, тъй като Замошч измами надеждите му… Въпреки онова, което му беше говорено по-рано, той очакваше да намери най-много крепост с такава съпротивителна сила, както Краков, Познан и другите градове, каквито немалко беше вече превзел. Вместо това намери мощна крепост, която напомняше датските и холандските и за превземането на която не можеше дори да помисли без оръдия от голям калибър.

— Какво стана? — попита той, като видя Сапеха.

— Нищо! Пан старостата не иска да приказва с поляци, които служат на ваше кралско величество. Изпрати при мене своя придворен шут, който обиди така срамно мене и ваше кралско величество, че не бих могъл да повторя.

— Все ми е едно с кого иска да говори, стига да говори. По липсата на други, имам железни аргументи, но засега ще му изпратя Форгел.

След половин час Форгел, придружен от чисто шведска свита, се яви при портата. Верижният мост се спусна бавно върху оградния род и генералът влезе в крепостта при тишина и сериозно настроение. Не превързаха нито неговите очи, нито очите на някого от свитата; явно беше, че пан старостата искаше той да види всичко и да може да докладва за всичко на краля. А го прие с такова великолепие, като самостоятелен княз, и наистина предизвика удивление, защото шведските големци нямаха дори една двайсета част от тия богатства, които имаха поляците, а пан старостата беше почти най-могъщият между полските. И хитрият швед веднага започна да го третира така, като че ли крал Карл го е изпратил като пратеник при равен на себе си монарх; още отначало го нарече princeps и непрекъснато го наричаше така, при все че пан Собепан още при първия път го прекъсна веднага:

— Не princeps — eques polonus sum 85 85 Княз, аз съм полски шляхтич (лат.). — Бел.прев. , но тъкмо затова съм равен на князете!

— Ваше княжеско височество — говореше Форгел, без да се смути, — негово величество шведският крал и господар (тук той изброяваше дълго титлите) дойде тук не като неприятел, а направо казано, на гости и чрез мене съобщава за идването си, като е сигурен, че ваше княжеско височество, както вярвам и аз, ще благоволиш да отвориш портите си за неговата особа и за войските му.

— У нас няма обичай да се отказва гостоприемство на някого, дори когато е дошел неканен — отговори пан Замойски. — У мене винаги ще се намери място на трапезата, па дори челно място за такава достойна особа. Затова кажи, ваше достойнство, на негово величество краля, че го много каня и още по-искрено, защото както негово величество Carolus Gustavus е господар на Швеция, така съм аз в Замошч. Но както ваше достойнство си видял, на мене не ми липсва прислуга, така че негово шведско величество няма защо да взема своя. Иначе бих помислил, че ме смята за бедняк и иска да прояви към мене пренебрежение.

— Добре! — прошепна Заглоба, който стоеше зад самия гръб на старостата.

А пан старостата, след като издума своята реч, започна да издува уста, да сумти и да повтаря:

— А! Ето, това е! А!

Форгел прехапа мустаци, помълча малко и най-сетне заговори така:

— Ако ваше княжеско височество не благоволиш да пуснеш в крепостта гарнизон на негово величество, това би било най-голямото доказателство за недоверието ти към краля. Аз съм доверено лице на негово величество, зная най-скритите му мисли, а освен това имам заповед да заявя на ваше достойнство и да гарантирам с честна дума от името на краля, че той не мисли да задържи за постоянно нито замойските владения, нито тая крепост, но понеже войната отново пламна в цялата тая злочеста страна, понеже бунтът вдигна глава, а Ян Казимеж, без да обръща внимание на бедите, които могат да сполетят Жечпосполита, се върна отново, за да търси само своето лично щастие, и заедно с поганците излиза срещу нашите християнски войски, непобедимият крал и мой господар реши да го преследва дори до дивите татарски степи с единствената цел да възстанови спокойствието на страната, да възстанови справедливостта, щастието и свободата на гражданите на тая великолепна Жечпосполита.

Калушкият староста се удари с ръка по коляното, но не каза нито дума, само Заглоба прошушна:

— Облякъл дяволът свещеническа одежда и с опашката си бие камбаната за литургия.

— Върху тая страна се изляха вече много добрини поради покровителството на негово величество — продължаваше Форгел, — но светлейшият крал сметна с бащинското си сърце, че не е направил още достатъчно, та отново напусна своята пруска провинция, за да й дойде още веднъж на помощ, като победи Ян Казимеж. Но за да може тая нова война да се свърши бързо и благополучно, на негово величество е крайно необходимо да заеме временно тая крепост, защото тя трябва да стане опора на войските му, които оттук ще започнат преследването на бунтовниците. Но понеже кралят и моят господар е чувал, че тоя, който е господар на Замошч, превишава всички не само с богатствата си, не само с древността на своя род, с остроумието си и с великолепния ум, но и със своята любов към отечеството, каза ми: „Той ще ме разбере, той ще оцени добрите ми намерения към тая страна, не ще излъже моето доверие, ще надмине надеждите ми, пръв ще се присъедини към усилията за възстановяването на щастието и спокойствието в тая страна.“ И като че ли е така! Като че ли от тебе, господарю, зависи бъдещата съдба на отечеството. Ти можеш да спасиш тая страна и да станеш неин баща… И аз не се съмнявам, че ще направиш това. Който е наследил такава слава от прадедите си, той не трябва да избягва удобния случай да я увеличи и да я направи безсмъртна. И наистина ти ще направиш по-голямо добро, като отвориш вратите на тая крепост, отколкото ако присъединиш цяла провинция към Жечпосполита. Кралят вярва, господарю, че твоята необикновена мъдрост заедно със сърцето ти ще се склонят към това, поради което не желае да заповядва, а предпочита да моли; отхвърля заплахата, предлага приятелство; желае да преговаря не като владетел с подчинен, а като могъщ с могъщ.