Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Ваша милост панове, приятно е да се слуша не само такава елоквенция 83 83 Красноречие (лат.). — Бел.прев. , но и такива благородни чувства! — възкликна пан Заглоба.

— Аз съм Замойски от Замойските! — отвърна калушкият староста, зарадван от похвалите. — Ние не сме се кланяли и няма да се кланяме… ma foi! Няма да дам Замошч и баста!

— За здравето на домакина! — гръмнаха офицерите.

— Vivat! Vivat!

— Пане Заглоба — извика старостата, — шведския крал няма да пусна в Замошч, а ваша милост от Замошч!

— Пане староста, благодаря за благоволението, но ваше достойнство няма да направиш това, защото колкото ще огорчиш Карл с първото си решение, толкова ще го зарадваш с второто.

— Дай честна дума, че след войната ще дойдеш при мене, нали?

— Давам…

Дълго още пируваха, а след това сънят почна да оборва рицарите, та те отидоха да си легнат, особено като им предстоеше наскоро да започнат безсънни нощи, понеже шведите бяха вече близо и предните стражи се очакваха всеки момент.

— Такъв като него наистина не ще даде Замошч — казваше Заглоба, като се връщаше в квартирата си със Скшетуски и Володиовски. — Забелязахте ли, ваша милост панове, как се обикнахме… Добре ще ни бъде в Замошч — и на мене, и на вас. Така си допаднахме с пан старостата, че никой дърводелец не може по-добре да прилепи две дъски. Добро господарче… хм!… Ако беше моя чекийка и го носех на пояса си, често щях да го остря на брус, защото е малко тъпичък… Но е добър човек и няма да измени като ония биржански нехранимайковци… Забелязахте ли как магнатите се натискат по стария Заглоба… Нищо не ми остава, освен да ги пъдя от себе си… Едва се отървах от Сапеха и ето го вече друг… Но тоя ще го настроя като контрабас и такава ария ще засвиря с него на шведите, че ще затанцуват презглава край Замошч… Ще го навия като гдански часовник с музика…

По-нататъшният разговор бе прекъснат от гълчава, която долиташе от града. След малко покрай събеседниците премина бързо познат офицер.

— Стой! — извика Володиовски. — Какво става там?

— От валовете се вижда пожар. Шчебжешин гори! Шведите идат!

— Да отидем на валовете, ваша милост панове! — каза Скшетуски.

— Вървете, а пък аз ще си дремна, за утре ми трябват сили — отговори Заглоба.

Още през същата нощ пан Володиовски замина с разезд и на разсъмване докара двайсетина пленници за разпит. Те потвърдиха, че лично шведският крал се намира в Шчебжешин и незабавно ще дойде при Замошч.

Калушкият пан староста се зарадва от тая вест, защото се беше много раздвижил и имаше искрено желание да опита оръдията и стените си в бой с шведите. При това той много основателно смяташе, че дори в края на краищата да се стигне до поражение, все пак ще спре за цели месеци шведската сила, а през това време Ян Казимеж ще събере войска, ще докара на помощ цялата орда и в цялата страна ще се подготви могъща и победоносна съпротива.

— Веднъж ми се дава възможност — говореше той с повишено настроение пред военния съвет — да окажа знаменита услуга на отечеството и краля, затова обявявам пред ваша милост панове, че по-скоро ще се вдигна с барут във въздуха, отколкото да влезе тук шведски крак. Искат да вземат Замойски със сила — добре! Нека го вземат! Ще видим кой е по-силен! Вярвам, ваша милост панове, че ще ми помагате от сърце!

— Готови сме да загинем при ваше достойнство! — отговориха офицерите в хор.

— Стига само да ни обсаждат — каза Заглоба, — защото току-виж, че се отказали… Ваша милост панове! Да не съм Заглоба, ако пръв не поведа нападение навън!

— И аз с вуйчо! — каза Рох Ковалски. — Срещу самия крал ще се хвърля.

— Сега на стените! — изкомандва калушкият староста.

Всички тръгнаха. Стените бяха накичени с войници като с цветя. Прекрасни пехотни полкове, каквито нямаше в цяла Жечпосполита, стояха един до друг в бойна готовност, с мускети в ръка и с обърнати към полето очи. В тях служеха малко чужденци, не много прусаци и французи, а мнозинството бяха крепостни селяни на Замойски. Това бяха едри, снажни хора и след като ги облякоха с пъстри униформи и обучиха по чуждестранен образец, те се биеха тъй добре, както най-добрите кромвеловски англичани. Особено силни бяха, когато след стрелба дойдеше ред да се хвърлят срещу неприятеля в ръкопашен бой. И сега те очакваха нетърпеливо шведите, като помнеха по-раншните си триумфи над Хмелницки. При оръдията, чиито дълги шии се протягаха сякаш с любопитство през бойниците към полето, служеха предимно фламандци, най-добрите за огнева служба. Извън крепостта, от другата страна на отбранителния ров, се движеха хоронгви от лека конница, които бяха в безопасност, защото се намираха под прикритието на оръдията и всеки момент можеха да полетят накъдето трябва.