Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

На другия ден призори кралят тръгна по-нататък в поход и стигна до Люблин. Там получи съобщения, че пан Сапеха е отблъснал нашествието на Богуслав и иде със значителна войска; тогава кралят остави Люблин, като само засили гарнизона му, и продължи по-нататък.

Сега най-близката цел на неговия поход беше Замошч, защото, ако успееше да заеме тая мощна крепост, щеше да придобие непоклатима опора за по-нататъшната война и толкова голямо превъзходство, че би могъл да чака щастливия край с пълна надежда. Разни мнения се носеха за Замошч. Поляците, които и досега още бяха при Карл, поддържаха, че това е най-мощната крепост в Жечпосполита, и като доказателство привеждаха факта, че спряха всички сили на Хмелницки.

Но понеже Карл беше забелязал, че поляците изобщо не бяха опитни във фортификацията на крепостите и смятаха за силни укрепления и такива, които в други страни ги смятаха едва за третостепенни, а също и че в никоя от крепостите им не се вземаха достатъчно предпазни мерки, тоест не се поддържаха както трябва нито стените, нито землените работи, нито имаше подходящо оръжие — и по отношение на Замошч беше оптимист. Той разчиташе също така на чара на името си, на славата си на непобедим воин и най-сетне на преговорите. Досега Карл беше спечелил повече, отколкото чрез оръжието, чрез преговорите, които всеки магнат в тая Жечпосполита имаше право да сключва или поне си позволяваше да сключва. И като човек опитен и който обича да знае с кого има работа, той събираше грижливо всички сведения за господаря на Замошч. Разпитваше за неговите обичаи, склонности, остър ум и фантазия.

Ян Сапеха, който по онова време още петнеше фамилното име със своето предателство, за голямо огорчение на витебския воевода, даваше най-много сведения за пан калушкия староста. И прекарваха цели часове в съвещания. Сапеха все пак не смяташе, че кралят ще успее лесно да привлече на своя страна господаря на Замошч.

— С пари не може да бъде съблазнен — казваше пан Ян. — Той е страшно богат човек. За високи постове не ламти и никога не се е домогвал до тях, не ги искаше дори тогава, когато го търсеха сами… Що се отнася до титлите, сам чух как веднъж в двореца скастри пан де Нойер, секретар на кралицата, че в обръщението си към него казал: „Mon prince!“ 78 78 Мой княже (фр.). — Бел.прев. „Аз не съм prince (каза му той), но съм държал ерцхерцози като затворници в своя Замошч.“ Истината е, че не той е държал такива затворници, а дядо му, когото нашият народ нарича Великия Замойски.

— Стига да ми отвори портите на Замошч, ще му предложа такова нещо, каквото никой полски крал не би могъл да му предложи.

На Сапеха не беше удобно да попита какво би било това предложение, само погледна любопитно Карл Густав, той обаче разбра погледа и отговори, като отметна според обичая си косата зад ушите.

— Ще му предложа Люблинското воеводство като независимо княжество — короната ще го съблазни. Никой от вас не би удържал на такава съблазън, дори днешният вилненски воевода.

— Неограничена е щедростта на ваше кралско величество — отвърна Сапеха не без известна ирония в гласа.

А Карл отговори с присъщия си цинизъм:

— Давам, защото не е мое.

Сапеха поклати глава.

— Той не е женен и няма синове. Короната е мила за оня, който може да я предаде на потомството си.

— Тогава какви съвети ми предлагаш, ваша милост?

— Струва ми се, че при него най-много може да се постигне чрез ласкателства. Той не е с особено проницателен ум и лесно може да лапне въдицата. Ще трябва само да му се представи, че изключително от него зависи успокоението на Жечпосполита, трябва да му се втълпи, че само той може да я предпази от война, от бедствие, от всякакви поражения и бъдещи беди, а това именно може да се постигне, като отвори вратите. Ако шаранът глътне тая въдица, тогава ще бъдем в Замошч, иначе — не!

— Ще останат оръдията като последен аргумент!

— Хм! В Замошч ще намерят с какво да отговорят на тоя аргумент. Там не са без тежки оръдия, а ние би трябвало да ги докараме тепърва, което ще стане невъзможно, когато почнат да се топят снеговете.

— Чух, че в крепостта има добра пехота, но няма конница.

— Конницата е нужна само за открито поле, освен това, щом Чарнецки, както се видя, не е разбит, той е могъл да им изпрати една-две хоронгви на помощ.

— Ти, ваша милост, виждаш само трудности.

— Но продължавам да вярвам в щастливата звезда на ваше кралско величество — отвърна Сапеха.