В това време самият Карл Густав пристигна с главните си сили и артилерията и тогава картината на боя се измени. Другите полкове на Чарнецки, недисциплинирани и необучени, не умееха да се строят навреме; конете на някои не бяха под ръка, други, които се намираха на по-далечни села, въпреки заповедите да бъдат винаги в боева готовност си почиваха по къщите. И когато неприятелят ги нападна неочаквано, те се пръснаха веднага и побягнаха към Вепш. Тогава пан Чарнецки заповяда да се тръби за отстъпление, за да не бъдат погубени ония полкове, които бяха ударили първи. Тогава едни отидоха отвъд Вепш, други в Консковоля, като оставиха на Карл бойното поле и славата от победата, защото тия именно, които бягаха отвъд Вепш, дълго време ги преследваха хоронгвите на Зброжек и Калински, останали още на страната на шведите.
Радостта в шведския стан беше безкрайна. Наистина трофеите на шведите от тая победа не бяха големи: торби с овес и няколко празни коли, но тоя път Карл не държеше за плячката. Той се радваше, че победата е с него както по-рано, че едва се беше показал, и вече разби, и то самия пан Чарнецки, на когото Ян Казимеж и Жечпосполита възлагаха най-големите си надежди. Карл можеше да очаква, че вестта ще се пръсне по цялата страна, че всяка уста ще повтаря: „Чарнецки е разбит“, че боязливите ще преувеличат размера на поражението, а с това ще свият сърцата и ще понижат духа на всички, които бяха грабнали оръжие при позива на тишовецката конфедерация.
И когато донесоха и хвърлиха пред краката на Карл тия торби с овес, а заедно с тях и труповете на Уикилсън и Валдемар, той се обърна към загрижените си генерали и каза:
— Разведрете челата си, ваши милости, защото това е най-голямата победа, която съм нанесъл от една година насам, и тя може да свърши цялата война.
— Ваше кралско величество — отговори Витенберг, който беше по-немощен от друг път и виждаше по-черно нещата, — нека благодарим на Бога и затова, че по-нататък походът ни ще бъде спокоен, при все че такава войска като на Чарнецки се пръска лесно, но и бързо се събира обратно.
На това кралят каза:
— Маршале! Аз не те смятам за по-лош вожд от Чарнецки, но мисля, че ако бих те разбил така, и за два месеца не би успял да събереш войска.
Витенберг само се поклони мълчаливо, а Карл продължи:
— Така е, походът ни ще бъде спокоен, защото само Чарнецки можеше наистина да го спира. Няма ли я войската на Чарнецки, няма пречки.
Генералите се зарадваха от тия думи. Упоената от победата войска преминаваше пред очите на краля с възгласи и песни. Чарнецки престана да се надвесва над тях като някакъв облак. Щом е разпръснат, Чарнецки беше престанал да съществува! При тая мисъл те забравиха за преживените мъки — при тая мисъл им бяха приятни бъдещите усилия. Кралските думи, които бяха чути от много офицери, се разнесоха из стана и всички бяха на мнението, че победата наистина има необикновено значение, че змеят на войната отново е убит и ще настъпи време на мъст и владичество.
Кралят даде двайсетина часа почивка на войската; в това време от Коженице пристигнаха коли с храна. Войската се разположи в Голомб, в Кровеники и в Жижин. Райтарите запалиха изоставените къщи, обесиха двайсетина селяни, хванати с оръжие в ръка, и няколко военни слуги, които бяха сметнати за селяни; после имаше пир, а след него войниците заспаха дълбок сън, спокоен за пръв път от дълго време.
На другия ден се събудиха бодри и първите думи в устата на всички бяха:
— Чарнецки го няма!
Повтаряха си това един на друг, сякаш искаха взаимно да се уверят в добрата новина. Походът започна весело. Денят беше сух, студен, хубав. Конските косми и ноздри се покриха със скреж, студеният вятър беше замразил локвите по пътя за Люблин и направил пътя добър. Войската се разтегна като змия, дълга почти една миля, което не беше правила никога досега. Два драгунски полка, командвани от французина Дюбоа, тръгнаха през Консковоля, Маркушев и Гарбов, на една миля от главната сила. Ако бяха вървели така само преди три дни, щяха да отиват на сигурна смърт, но сега пред тях вървеше страхът и славата от победата.
— Няма го Чарнецки! — повтаряха си офицерите и войниците.
Походът следваше спокойно. От горските дълбини не долитаха възгласи, от храсталаците не падаха стрели, пращани от невидими ръце.
Надвечер Карл Густав пристигна в Гарбов весел и с добро настроение. Тъкмо се готвеше да си легне, когато Ашенберг съобщи по дежурния офицер, че иска да се види веднага с краля.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу