Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Тая мрежа ще трябва да закачиш в черквата.

— Ще го гоня дори до края на света! — каза Кмичиц. На това хетманът отговори:

— Виж какво съобщение получих днес след битката. И му подаде писмото.

Кмичиц прочете на глас следните думи:

„Шведският крал тръгнал от Елблонг, отива към Замошч, а оттам към Лвов срещу краля. Пристигай, ваше достойнство, с цялата си сила на помощ на господаря и отечеството, защото сам не ще удържа.

Настана кратко мълчание.

— Ти с нас ли ще тръгнеш или ще отидеш с татарите в Тауроги? — попита хетманът.

Кмичиц затвори очи. Той си спомни думите на свещеник Кордецки, както и това, което Володиовски му беше казал за Скшетуски, и отговори:

— Личните работи за по-късно! Искам да се боря срещу неприятеля в защита на отечеството.

Хетманът го прегърна за главата.

— Ти си ми брат! — каза той. — А понеже съм стар, приеми моята благословия…

Докато в Жечпосполита всичко живо яхваше коня, Карл Густав продължаваше да стои в Прусия, зает да превзема тамошните градове и да води преговори с електора.

След лесното и неочаквано завоевание прозорливият воин бързо си даде сметка, че шведският лъв беше изял повече, отколкото можеше да понесе стомахът му. След завръщането на Ян Казимеж той загуби надежда да задържи Жечпосполита, но като се отказваше в себе си от цялото, искаше поне да задържи колкото може по-голяма част от придобивките си и преди всичко кралска Прусия, провинция, съседна с неговото Поморие, плодородна, осеяна с големи градове, и богата.

Но тая провинция както беше започнала първа да се защитава, така и досега стоеше твърдо на страната на стария си господар и на Жечпосполита. Завръщането на Ян Казимеж и започнатата от тишовецката конфедерация война можеха да съживят пруския дух, да го утвърдят в неговата вярност, да подкрепят издръжливостта му, поради което Карл Густав реши да потуши въстанието, да унищожи силите на Казимеж, за да отнеме всяка надежда на прусаците.

Това той трябваше да направи и с оглед на електора, който винаги беше готов да държи с по-силния. Шведският крал го беше вече опознал до дъно, та дори за миг не се съмняваше, че ако надделее щастието на Казимеж, електорът отново ще застане на негова страна.

А понеже обсадата на Малборг вървеше трудно, защото колкото по-силно атакуваха тая крепост, толкова по-силно я защитаваше пан Вейхер, Карл Густав тръгна за Жечпосполита, за да нападне отново Ян Казимеж дори в крайните предели на страната.

А понеже действието следваше у него толкова бързо след решението, колкото гърмът след светкавицата, той вдигна войските, които се намираха край градовете, и преди някой в Жечпосполита да разбере, преди да се пръсне вестта за неговия поход, той вече беше минал Варшава и се хвърли в най-големия огън на пожара.

Така той вървеше подобен на буря, разяждан от гняв, мъст и настървение. Десет хиляди коня тъпчеха след него още покритите със сняг поля, той вдигаше пехотата, оставена на разни места като гарнизон, и вървеше заедно с вихъра чак към южната част на Жечпосполита.

По пътя гореше и сечеше. Това вече не беше някогашният Карл Густав, добрият, човечният и весел владетел, който ръкопляскаше на полската конница, намигаше с очи при пировете и ласкаеше войниците. Сега, където се покажеше, течеха потоци от шляхтишка и селяшка кръв. По пътя унищожаваше чети, бесеше пленници, никого не оставяше жив.

Но както грамадната мечка носи през горските гъсталаци тежкото си тяло и троши по пътя храсти и клони, а вълците вървят по следите й и не смеят да й препречат пътя, обаче все повече се приближават към нея отзад, така и тия чети се движеха след армията на Карл, обединяваха се във все по-големи групи и вървяха подир шведа, както сянката върви подир човека, дори по-упорито от сянката, защото и денем, и нощем, и в хубаво, и в лошо време; те разваляха мостовете пред неприятеля, унищожаваха хранителните припаси, та той трябваше да се движи като в пустиня, без да има къде глава да подслони или да се подкрепи, когато е гладен.

Самият Карл Густав скоро разбра колко страшна е неговата акция. Войната около него се разливаше толкова широко, колкото море се разлива около кораба, загубил се в неговата шир. Гореше Прусия, гореше Велкополска, която първа бе приела робството, но и първа искаше да свали шведското иго, гореше Малополска и Украйна, и Литва, и Жмудж. В замъци и в големи градове шведите още се държаха като в острови, но селата, горите, полята, реките бяха вече в полски ръце. Не само човек, не само малък разезд, но и цял полк не можеше да се откъсне дори за два часа от главната шведска сила, тъй като веднага изчезваше безследно, а пленниците, които попадаха в ръце на селяни, умираха всред страшни мъки.