Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Как така? — питаше калушкият староста.

— Ами в конопа има oleum 80 80 Масло (лат.). — Бел.прев. , та който го яде, и в главата му става повече.

— Да те вземат мътните, ваша милост! — каза един от полковниците. — Ами че тогава маслото отива в корема, а не в главата.

— Est modus in rebus! 81 81 За всичко си има начин (лат.). — Бел.прев. — каза Заглоба на това. — В такъв случай трябва да се пие колкото може повече вино: oleum като по-леко винаги ще бъде отгоре, а виното, което и без това отива в главата, ще понесе със себе си всяка благородна субстанция. Тая тайна я знам от Лупул, влашкия господар, след когото, както знаете, ваши милости, власите искаха да ме провъзгласят за свой господар, но султанът, който предпочита господарите да нямат потомство, ми постави условие, с което не можех да се съглася.

— Ти, ваша милост, трябва да си изял много конопено семе? — каза му пан Собепан.

— Аз не съм имал нужда, но от сърце съветвам ваше достойнство! — отвърна Заглоба.

Като чуха тия смели думи, някои се уплашиха да не би пан калушкият староста да се обиди, но той дали не ги проумя или не искаше да ги проумее — важното е, че само се усмихна и попита:

— Слънчогледовите семена не могат ли да заместят конопените?

— Могат — отговори Заглоба, — само че слънчогледовото масло е по-тежко, та трябва да се пие по-силно вино от това, което пием сега.

Пан старостата разбра накъде избива, развесели се и веднага заповяда да донесат от най-добрите вина. Това зарадва сърцата на всички и настроението се повиши. Пиеха и вдигаха наздравици за здравето на краля, на домакина и на пан Чарнецки. Пан Заглоба доби великолепно настроение и не даваше думата на никого. Разказваше надълго и нашироко за битката при Голомб, в която наистина се беше бил добре, пък и щом служеше в лауданската хоронгва, не можеше да постъпи другояче. Но понеже от шведските пленници, взети от полковете на Дюбоа, се знаеше за смъртта на граф Валдемар, пан Заглоба естествено пое върху себе си отговорността за неговата смърт.

— Тая битка щеше да има съвсем друг край — каза той, — ако не се бе случило така, та предния ден отидох в Баранов при тамошния свещеник и Чарнецки не можа да се посъветва с мене, тъй като не знаеше къде се намирам. Може би и шведите бяха чували, че тоя свещеник има отлична медовина, та веднага настъпиха към Голомб. Когато се върнах, беше вече късно. Кралят настъпваше и трябваше веднага да действаме. Полетяхме като вихър, но какво да се прави, когато доброволците предпочитат да проявяват презрението си към неприятеля, като се обръщат с гръб към него. Не зная как Чарнецки ще е справя сега без мене!

— Ще се справи! Не бой се, ваша милост! — каза пан Володиовски.

— И зная защо. Защото шведският крал предпочита да върви подир мене към Замошч, отколкото да търси него край Висла. Не отричам, че Чарнецки е добър войник, но когато почне да си усуква брадата и да гледа като дива котка, тогава на офицера и от най-добрата хоронгва се струва, че е драгун… Той не уважава никак достойнството на човека; на това сте били свидетели и вие, когато заповяда да влачат с коне по плаца пан Жирски, един виден човек, само затова, че не стигнал с разезда си там, където му било заповядано. С шляхтата, ваша милост панове, трябва да се постъпва бащински, а не по драгунски… Ще му кажеш: „Пане брате, благоволи да отидеш“, ще го разчувстваш, ще му споменеш за отечеството и славата и тогава той ще отиде по-далече, отколкото драгунът, който служи за възнаграждение.

— Шляхтичът си е шляхтич, а войната война — обади се старостата.

— Много хубаво го каза, ваше достойнство — отвърна Заглоба.

— Но такъв един пан Чарнецки в края на краищата ще обърка сметките на Карл! — забеляза Володиовски. — Аз съм участвал в много войни и мога да кажа това.

— По-рано ще му ги объркаме ние при Замошч — отвърна пан калушкият староста, като изду устни, засумтя със страшен захлас, изблещи очи и се хвана за кръста. — О! Тю! Какво ме интересува! Ха? Когото каня на гости, на него отварям вратата! Нали? Ха!

Сега пан старостата започна още по-силно да сумти, да удря с коленете о масата, да се навежда, да върти глава, да се мръщи, да святка с очи и да говори според обичая си с известна грубиянска небрежност:

— Какво ме интересува! Той е господар в Швеция, а Замойски е Собепан в Замошч. Eques polonus sum 82 82 Аз съм полски шляхтич (лат.). — Бел.прев. , нищо повече, нали? Но съм у дома си. Аз съм Замойски, а той е шведски крал… А Максимилиан беше австрийски, нали? Ама идвал — нека си идва… Ще видим! На него Швеция му е малка, на мене Замошч ми стига, но няма да го дам, нали?