Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Вместо да отговори, Сакович се обърна към пан Кмичиц:

— Ти ли, ваша милост, така ни нападаше по пътя? Трябва при Кмичиц да си практикувал тоя разбойнически начин…

— Преценете по собствената си кожа дали съм практикувал добре!

Хетманът отново смръщи вежди.

— Няма какво повече — каза той на Сакович, — можеш да си заминаваш.

— Ваше достойнство, дай ми поне писмо до княза.

— Нека бъде така. Ще почакаш, ваша милост, за писмото при пан Оскерко.

Като чу това, пан Оскерко веднага изведе Сакович. На сбогуване хетманът му махна с ръка, а после веднага се обърна към пан Анджей:

— Ти защо каза: „Лошо!“, когато стана дума за хванатия човек? — попита той, като гледаше сурово и изпитателно рицаря в очите. — Дали омразата е заглушила толкова съвестта ти, че наистина си изпратил убиец срещу княза?

— Кълна се в пресветата Дева, която отбранявах, че не съм! — отговори Кмичиц. — Аз не бих искал да се докопам до гърлото му с чужди ръце!

— Защо каза: „Лошо!“ Познаваш ли тоя човек?

— Познавам го — отговори Кмичиц и бледнееше от вълнение и ярост. — Още от Лвов го изпратих за Тауроги… Княз Богуслав е отвлякъл в Тауроги панна Билевичувна… Аз обичам тая панна!… Щяхме да се женим… Изпратих тоя човек, за да ми донесе сведения за нея… Тя беше в такива ръце…

— Успокой се — каза хетманът. — Даде ли му някакви писма?

— Не… тя не би искала да ги чете.

— Защо?

— Защото Богуслав й казал, че съм се бил предложил да отвлека краля…

— Ти имаш големи основания за омразата си към него. Признавам…

— Да, ваше достойнство, да!

— Значи, князът познава тоя човек?

— Познава го. Това е вахмистър Сорока… Той именно ми помагаше при отвличането на Богуслав…

— Разбирам — каза хетманът. — Чака го отмъщението на княза.

Настана кратко мълчание.

— Князът е в клопка — каза хетманът след малко. — Може би ще се съгласи да го предаде.

— Ваше достойнство — каза Кмичиц, — нека ваше достойнство задържи Сакович и да изпрати мене при княза, може би ще го изтръгна.

— Толкова ли държиш на него?

— Стар войник, стар слуга… На ръце ме е носил. Много пъти ми е спасявал живота!… Бог би ме наказал, ако го оставя при такова тежко положение.

И Кмичиц започна да трепере от мъка и безпокойство, а хетманът продума:

— Не се учудвам, че войниците те обичат, защото и ти ги обичаш. Ще направя, каквото мога. Ще пиша на княза, че ще му пусна когото иска срещу тоя войник, който впрочем е действал по твоя заповед като невинен instrumentum 73 73 Оръдие (лат.). — Бел.прев. .

Кмичиц се хвана за главата.

— Какво го е грижа него за пленниците, няма да го пусне дори за трийсет души.

— Тогава и на тебе няма да го предаде, а ще посегне и на живота ти.

— Ваше достойнство… само за един би го дал: за Сакович.

— Сакович не мога да затварям, той е пратеник!

— Нека ваше достойнство го задържи, а аз ще отида с писмо при княза. Може би ще постигна нещо… Кой ти гледа княза! Ще се откажа от отмъщение, стига да ми пусне тоя войник!…

— Чакай — каза хетманът. — Сакович мога да задържа. Освен това ще пиша на княза да изпрати безименен пропуск.

Веднага след тия думи хетманът се залови да пише. Четвърт час по-късно един казак полетя с писмо към Янов, а надвечер се върна с отговор от Богуслав.

„Изпращам искания пропуск — пишеше Богуслав, — с който всеки пратеник може да се върне безопасно, ако и да ми е чудно, че ваше достойнство иска пропуск, когато има у себе си като заложник моя слуга и приятел, ошмянския пан староста, към когото имам такива чувства, та срещу него бих пуснал всички офицери на ваше достойнство. Знае се също, че пратениците не биват бити и че дори дивите татари, заедно с които ваше достойнство воюва срещу моята християнска войска, са свикнали да ги уважават. Ето защо, като гарантирам с личната си княжеска дума сигурността на пратеника, оставам и т.н.“

Още същата вечер Кмичиц взе пропуска, двамата Кемличи и замина. Пан Сакович остана като заложник в Сокулка.

Наближаваше полунощ, когато пан Анджей се обади на първите княжески стражи, но в целия стан на Богуслав не спеше никой. Боят можеше да започне всеки момент, затова се готвеха усърдно за него. Княжеската войска заемаше самия Янов и владееше пътя от Сокулка, пазен от артилерията, която обслужваха опитни електорски войници. Там имаше само три оръдия, но барут и снаряди в изобилие. Богуслав беше заповядал да направят малки насипи между брезите от двете страни на Янов, а на тях да поставят картечи и да се настани пехотата. Конницата заемаше самия Янов, пътя зад оръдията, както и празните пространства между насипите. Позицията беше доста добра за отбрана и с отпочинали хора можеше да се защитават дълго в нея, като пролеят много неприятелска кръв, но нови войници бяха само осемстотинте пехотинци, командвани от Кириц, останалите бяха толкова изтощени, че едва се държаха на крака. Освен това татарски вой се чуваше на север, в Суховоля, значи в тила на Богуслав, поради което между войниците се ширеше известен страх. Богуслав трябваше да изпрати натам цялата си лека конница, която измина половин миля и не смееше нито да се връща назад, нито да върви напред поради страх от някаква засада в гората.