Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Моят господар, князът на Бирже и Дубинки, конюши на Великото княжество и главнокомандващ войските на негово княжеско величество електора — каза Сакович, — ме изпраща с поклон и да попитам за здравето на ваше достойнство.

— Поблагодари, ваша милост, на княза и му кажи, че си ме видял здрав.

— Имам тук и писмо за ваше достойнство.

Сапеха взе писмото, отвори го доста небрежно, прочете го и рече:

— Напразно губим време… Не мога да разбера какво иска князът… Предавате ли се или искате да опитате щастието си?

Сакович се престори на слисан.

— Дали се предаваме? Мисля, че в писмото си князът предлага именно на ваше достойнство да се предаде; поне моите инструкции…

Сапеха го прекъсна:

— За инструкциите на ваша милост ще поговорим по-късно. Пане Сакович! Ние ви преследваме близо трийсет мили като хрътки заек… Чул ли си някога, ваша милост, заек да предлага на хрътките да се предадат?

— Получихме подкрепления.

— Фон Кириц с осемстотин души. Останалите са толкова fatigati 71 71 Изморени (лат.). — Бел.прев. , че още преди битката ще изпоналягат. Ще кажа на ваша милост онова, което думаше Хмелницки: „Шкода ховорити!“ 72 72 Няма смисъл да се приказва (укр.). — Бел.прев.

— Електорът ще застане зад нас с цялата си сила.

— Много добре… Не ще има нужда да го търся далече, тъй като искам да го попитам с какво право изпраща войска в територията на Жечпосполита, на която е васал и е длъжен да й бъде верен.

— С правото на по-силния.

— Може би в Прусия съществува такова право, у нас не… Пък щом сте по-силни, дайте битка!

— Князът отдавна би настъпил срещу ваше достойнство, ако не му беше жал за кръвта на сънародниците си.

— Трябваше по-рано да му бъде жал!

— Князът също така се чуди на омразата на Сапехови към Радживиловия род и че ваше достойнство не се колебаеш за лично отмъщение да обливаш с кръв отечеството.

— Тюх! — възкликна Кмичиц, който слушаше разговора, застанал зад стола на хетмана.

Пан Сакович стана, приближи се към него и го измери с поглед.

Но той беше попаднал на дързък като себе си или на по-дързък, та в очите на Кмичиц старостата намери такъв отговор, че наведе поглед към земята.

Хетманът сбръчка вежди.

— Седни, пане Сакович, а ваша милост стой там тихо!

После каза:

— Само съвестта казва истината, а устата я предъвква и лъжа изплюва навън. Тоя, който напада отечеството с чужди войски, обвинява оня, който го отбранява. Бог чува това, а небесният летописец го записва.

— Поради омразата на Сапехови към Радживилови изгоря князът вилненски воевода.

— Мразя предателите, а не Радживилови и най-доброто доказателство за това е, че князът крайчи Радживил е в моя стан… Говори, ваша милост, какво искаш?

— Ваше достойнство, ще ти кажа това, което ми е на сърцето: мразя оня, който изпраща тайни убийци…

Сега пан Сапеха се слиса на свой ред.

— Аз да изпращам убийци срещу княз Богуслав?

Сакович впи страшните си очи в хетмана и каза подчертано:

— Точно така!

— Полудял си, ваша милост!

— Оня ден отвъд Янов е хванат човек, разбойник, който веднъж вече е участвал в нападение срещу живота на княза. Изтезанията ще го принудят да каже кой го е изпратил…

Настана кратка тишина, но в тая тишина пан Сапеха чу как изправеният зад него Кмичиц повтори двукратно през стиснатите си устни:

— Лошо! Лошо!

— Бог ще ме съди — отговори хетманът с истинска сенаторска внушителност, — не ще се оправдавам нито пред ваша милост, нито пред твоя княз, защото вие не сте ми съдии. А ваша милост, вместо да протакаш, казвай направо за какво си дошъл и какви условия предлага князът.

— Князът, моят господар, разби Хороткевич, разби пан Кшищоф Сапеха, взе обратно Тикочин, затова с право може да се смята за победител и да предявява значителни искания. Но понеже не желае да се пролива християнска кръв, иска да се върне мирно в Прусия, без никакви други претенции, освен да може да остави в замъците свои гарнизони. Взехме също така и много пленници, между които голям брой офицери, без да смятаме панна Борзобогата-Крашенска, която вече е изпратена в Тауроги. Всички тия пленници могат да бъдат разменени.

— Ти, ваша милост, не се хвали с победи, защото моята предна стража, командвана от присъстващия тук пан Бабинич, ви е гонила към трийсет мили… И като сте бягали от нея, сте загубили два пъти повече пленници, отколкото взехте преди това; загубихте коли, оръдия, сребро. Войската ви е уморена и умира от глад, нямате какво да ядете, не знаете накъде да се обърнете. Ти, ваша милост, видя моята войска. Аз нарочно не поръчах да ти завържат очите, за да можеш да разбереш дали бихте могли да се мерите с нас. Що се отнася до въпросната девойка, тя не се намира под моя опека, а на пан Замойски и княгиня Гризелда Вишньовецка. Князът ще има да се разправя с тях за злото, което й прави. А ти, ваша милост, казвай, каквото имаш още за казване, и говори умно, защото иначе ще заповядам веднага на пан Бабинич да настъпи.