Дийн Кунц - Маска

— Лора!

Гласът беше близо. Точно над нея.

Тя започна да опипва стената, докато намери нишата с каменните стъпала. Промъкна се на първото стъпало в това убежище, повдигна глава, но не успя да види нищо; тъмнината тук беше непроницаема.

— Лора, отговори ми. Миличка, там вътре ли си?

Рейчъл беше в истерия, крещеше тъй силно и биеше толкова упорито по портата, че не би чула отговора, дори ако Лора беше в състояние да й отвърне някак.

Къде беше Мама? Защо и Мама не удряше по вратата? Мама не беше ли загрижена?

Приклекнала в това тясно, горещо и мрачно пространство, Лора се протегна и опря с ръка едното от наклонените крила над главата си. Яките дъски се огъваха и трещяха от силата в малките юмруци на Рейчъл. Лора потърси слепешком резето. Тя постави ръка върху топлия метал на пантата, но напипа и нещо друго. Нещо странно и неочаквано. Нещо, което се гърчеше и беше живо. Малко, но живо . Тя отскочи конвулсивно и отдръпна ръката си. Но докоснатото от нея същество се бе отлепило от резето, държеше се здраво за нейната кожа и се отдели от портата заедно с ръката й. То тръгна бързо по нейната длан, мина върху палеца, по китката и оттам се шмугна под ръкава на роклята й преди тя да смогне и го отърси от своята ръка.

Паяк.

Не успя да го види, но знаеше какво е. Паяк. Един от най-големите, колкото палец, с тумбесто черно тяло, блестящо като голяма капка зехтин, мастиленочерен и отвратителен. За миг тя се вцепени, не можеше дори да поеме дъх.

Усети как паякът пълзи нагоре по нейната ръка и стремглавото му движение я принуди да действа бързо. Тя го заудря през ръкава на роклята, но явно не улучи. Паякът я ухапа точно над извивката на ръката, тя трепна като от леко убождане и отвратителното създание се втурна под мишницата й. Ухапа я и там и изведнъж тя почувства, че преживява най-лошия си кошмар, защото от паяци се страхуваше повече от всичко друго на земята — със сигурност повече, отколкото от огъня, тъй като в отчаяните си опити да убие паяка тя забрави съвсем за горящата къща, чиито развалини всеки момент щяха да се стоварят върху й — в паниката се олюля, загуби равновесие и падна заднишком по стълбите обратно в килера, удряйки силно единия си хълбок на каменния под. Паякът започна да се промъква под корсажа й, докато стигна между гърдите й. Тя искаше да пищи, но не успя да издаде никакъв звук. Постави ръка върху пазвата си, натисна силно и даже през плата усети как паякът се гърчи яростно под дланта й, усети още по-осезателно бясната му борба върху голата си гръд, където бе притиснат, но не спря, докато накрая не го смачка съвсем, после разбра, че се задушава отново — този път не само от пушека.

Няколко секунди след като уби паяка, тя остана на пода свита като в майчина утроба и не можеше да овладее силното си треперене. Отвратителната течност от смачкания паяк се стичаше съвсем бавно по извивката на гръдта и. Тя искаше да бръкне в пазвата под корсажа си и да извади вонящите останки оттам, но се поколеба, защото й мина безумната мисъл, че от тях паякът отново ще оживее някак и ще ужили пръстите й.

Усети вкуса на кръв. Беше прехапала устната си.

Мама…

Мама постъпи така с нея. Мама я изпрати тук долу и тя знаеше, че има паяци. Защо винаги измисляше тъй бързо наказания и тъй силно искаше да ги наложи?

Над главата й една греда се пропука и увисна. Кухненският под се продъни. Сякаш виждаше над себе си самия ад. Заваля дъжд от искри. Роклята се подпали и ръцете й обгоряха, докато я гасеше.

Мама постъпи така с мене.

Тъй като дланите и пръстите й бяха в пришки и кожата падаше, тя вече не можеше да пълзи на ръце и колене, затова се изправи на крака, въпреки че за това бяха нужни повече сили и решителност, отколкото бе решила, че притежава. Залитна встрани, замаяна и слаба.

Мама ме изпрати тук долу.

Лора виждаше само пулсиращия и обгръщащ всичко оранжев блясък, сред който се плъзгаха и въртяха димни призраци с размити очертания. Тя се затътри към няколкото стъпала, водещи до външните порти на килера, но само след два ярда 3 3 Един ярд е равен на 91,5 см. — Б.пр. разбра, че върви в погрешна посока. Тръгна обратно по същия път — или поне натам, откъдето мислеше, че е дошла — но само след няколко стъпки се блъсна в чугунената печка, а тя никак не беше близо до външния изход. Загуби всякаква ориентация.

Мама постъпи така с мене.

Лора стисна разранените си ръце в груби, кървави юмруци. В яростта си заудря печката и при всеки удар си представяше, че бие бясно майка си.