Дийн Кунц - Служители на Здрача

— Те са намерили моя Мерцедес в паркинга на Уестууд. Едно телефонно обаждане ги е изпратило при него. В багажника… те са намерили едно мъртво тяло.

— Чие? — попита уплашено Кристин.

— Те още не знаят. На някакъв мъж. Около тридесетгодишен. Неустановена самоличност. Бил е прострелян два пъти.

— Хората на Спайви са го убили и са го сложили в твоята кола? — попита тя, държейки под око Джоуи, докато той изпробваше оръжията-играчки в края на пътеката.

— Да, така мисля. Може би, той е бил в паркинга, когато са ни нападнали. Може би е видял твърде много и е трябвало да бъде елиминиран, а са установили, че биха могли да използват тялото му, за да насочат полицията след мен. Сега не ни търсят само хилядата или две хилядите последователи на Грейс. Тя е накарала всеки полицай в щата да й помага при търсенето.

Те стояха неподвижно, говорейки тихо, но напрегнато и повече не се преструваха, че се интересуват само от бакалските стоки.

— Но сигурно полицията не мисли, че ти си го убил.

— Те са длъжни да приемат, че по някакъв начин съм замесен.

— Но полицаите не са ли установили, че това е свързано с църквата, с тази луда жена…

— Разбира се, че са го свързали. Те обаче може да мислят, че човекът в моя багажник е някой от нейните хора и че аз съм го убил. Дори и да подозират, че това е инсценирано, те, все пак, ще искат да говорят с мен, за да получат някакво оправдание.

Целият свят беше сега по следите им. Нямаше никаква надежда. Отчаянието се просмукваше в костите като някакъв токсичен химикал, разтваряйки силата си. Тя просто искаше да легне, за затвори очи и малко да поспи.

— Хайде — подкани я Чарли. — Нека завършим с пазаруването, да занесем всичко в мотела и после да се отървем от колата. Искам да се скрия вътре, преди някой полицай да е забелязал табелките с регистрационни номера или да ме е познал.

— Как мислиш, дали полицията знае, че ние сме се отправили към Санта Барбара, след като сме напуснали Вентура?

— Те не могат да знаят със сигурност. Но трябва да са помислили, че сме избягали от Лос Анджелис, движейки се на север, така че Санта Барбара е добро предположение.

Докато вървяха нагоре-надолу по оставащите пътеки и докато отмятаха и плащаха продуктите, Кристин откри, че дишането й е затруднено. Чувстваше се, като че ли към тях бе насочена светлината на прожектор и чакаше да засвирят сирени и алармени устройства.

Джоуи бе станал още по-летаргичен и сериозен от преди. Той чувстваше, че те крият нещо от него и може би не беше добре да се премълчава истината, но тя реши, че би било по-лошо, ако му каже, че вещицата е изгорила тяхната къща. Това щеше да го убеди, че те никога няма да се върнат обратно в техния дом, което можеше да се окаже повече, отколкото той би могъл да понесе.

Защото, може би, това беше истината. Може би, никога нямаше да имат възможност да се върнат отново у дома.

Чарли закара Форда в паркинга на мотела, паркира го на мястото пред техния апартамент… и видя движение в малкото прозорче на кухничката. Това, може би, беше негово въображение, разбира се. Или беше зърнал прислужницата. Той не вярваше да е нито едното, нито другото.

Вместо да изключи двигателя, Чарли незабавно превключи на заден ход и започна да изтегля колата от паркинга.

— Какво не е наред? — попита Кристин.

— Имаме гости — отвърна той.

— Какво? Къде?

— Вещицата. — Чу се от задната седалка изпълненият с ужас глас на Джоуи.

Пред тях, докато те се измъкваха назад, вратата на техния апартамент започна да се отваря.

Как, по дяволите, ни намериха толкова скоро? Питаше се Чарли.

Тъй като не искаше да губи време да обръща колата, той продължи бързо на заден ход към пътя пред мотела.

На улицата се появи един бял пикап и свърна към бордюра, блокирайки изхода от Уайл Ауей Лодж.

Чарли го видя в огледалото за обратно виждане, натисна спирачките и избягна сблъскването.

Той чу стрелба. Двама мъже с автомати бяха излезли от мотелската стая.

— Лягайте долу!

Кристин погледна назад към Джоуи.

— Лягай на пода! — извика му тя.

— Ти също — каза Чарли като в същото време даде отново газ, завъртя волана и се отдалечи от пикапа зад тях.

Кристин откачи предпазния колан и се сви долу, държейки главата си под прозорците.

Ако през вратата преминеше куршум, тя и без това щеше да бъде убита.

Чарли не можеше да направи нищо друго, освен да се махне по най-бързия начин оттам.

Чубака лаеше оглушително.