Дийн Кунц - Служители на Здрача

Чарли лъжеше заради Джоуи, но момчето усети това, както и Кристин и попита:

— Какво ще направи тя сега? Какво ще направи вещицата сега?

— Нищо — отвърна Чарли. — Тя не може да ни намери, така че просто е освирепяла там, долу, в Ориндж. Това е всичко.

— Какво значи да е освирепяла ? — попита Джоуи.

— Не се безпокой за това. Ние сме окей. Всичко върви според плана. Сега, нека се върнем към колата, да намерим някакъв супермаркет и да се запасим с храна.

Минавайки през откритото пространство на търговския център и през целия път до колата, Чарли неспокойно се оглеждаше с видима напрегнатост, каквато не беше показал през цялата сутрин.

Кристин беше започнала да приема неговите уверения, че в Санта Барбара са в безопасност, но сега страхът изпълзяваше от нейното подсъзнание и отново я обземаше.

Времето се влоши отново, като че ли беше предзнаменование за подновената опасност. Небето започна да се покрива с черни облаци.

Те намериха някакъв супермаркет и докато пазаруваха, Джоуи се движеше пред тях по пътеката между рафтовете. Обикновено, той подтичваше отпред и търсеше нещата по техния списък за пазаруване, силно желаещ да помогне. Днес обаче се движеше бавно и проявяваше слаб интерес към рафтовете.

— Моята агенция е била подпалена миналата нощ — каза тихо Чарли, когато момчето беше се отдалечило на достатъчно голямо разстояние.

— Подпалена ли? — попита Кристин и внезапно я сви стомаха. — Искаш да кажеш… че е изгоряла?

Той кимна, докато взимаше две кутии с мандаринови резенчета от рафта и ги слагаше в количката за пазаруване.

— Всичко е… загубено… мебелировка, оборудване, всичките папки… са изчезнали. — Той направи пауза, докато покрай тях минаваха две жени с колички. — Те бяха в огнеупорни шкафове, но някой е отворил чекмеджетата, извадил е всички документи и ги е залял с бензин.

— Но при работа като твоята, ти би трябвало да имаш алармени устройства срещу крадци… — каза шокирана Кристин.

— Две независими една от друга системи и двете с аварийни източници на захранване в случай на прекъсване на тока — отвърна Чарли.

— Но това е добро обезопасяване.

— Да, такова трябваше да бъде. Но нейните хора са го преодолели по някакъв начин.

— Ти мислиш, че това е работа на Грейс Спайви — каза Кристин и почувства, че й прилошава.

— Аз зная , че е била Грейс. Ти още не си чула всичко, което се е случило миналата нощ. Освен това, трябва да е била тя, защото в цялата работа е вложена огромна ярост и отчаяние. Тя трябва да е разгневена и отчаяна точно сега, защото сме й се изплъзнали. Не знае къде сме отишли и не може да се добере до Джоуи, така че нанася безразборно удари, където може, изпадайки в луда ярост.

Кристин си спомни бюрото Хенредон в своя работен кабинет и картините на Мартин Грийн и каза:

— О, дявол да го вземе, Чарли. Така съжалявам. Заради мен ти си загубил своята работа и всичко…

— Всичко може да бъде заменено — каза Чарли, макар тя да виждаше, че загубата беше го разтревожила. — Най-важните файлове и микрофилми се съхраняват другаде. Те могат да бъдат възстановени. Можем да намерим нови канцеларии. Застраховката ще покрие почти всичко. Но не парите или неудобството ме безпокоят. Факт е, че за няколко дни, докато Хенри организира там нещата, моите хора няма да са в състояние да следят зорко Грейс Спайви и няма да можем да разчитаме на тяхната подкрепа. Временно ще бъдем оставени сами на себе си.

Това беше една смущаваща мисъл.

Джоуи се върна с една кутия ананасов компот.

— Може ли да я взема, мамо? — попита той.

— Разбира се — отвърна Кристин и постави кутията в количката. Ако знаеше, че това ще предизвика усмивка на неговото малко мрачно лице, тя би му позволила да вземе цял пакет с бадеми или някакво друго лакомство, което обикновено не му беше позволено.

Джоуи се отдалечи напред, за да проучи останалата част от пътеката.

— Ти спомена, че още нещо се е случило миналата нощ — обърна се Кристин към Чарли.

Чарли се поколеба. Той сложи два буркана с компот от ябълки в количката. После каза със съчувствие и загриженост:

— Твоята къща също е била подпалена.

Мигновено, без съзнателно намерение, Кристин бе започнала да съставя списък на нещата, които беше загубила, на сантименталните, както също на истински ценните неща, които този палеж беше откраднал от нея: всички бебешки снимки на Джоуи; ориенталския килим във всекидневната на стойност петнадесет хиляди долара, който беше първото нещо, притежавано от нея, нейния първи жест на задоволяване на собствените желания след годините на себеотрицание, изисквано от майка й; снимките на Тони, нейния отдавна починал брат; колекцията й от Лалик кристал…