Дийн Кунц - Служители на Здрача

Чарли знаеше, че тя не е шокирана от думата или от неговото решение да й разкаже тази история. Всъщност Кристин беше шокирана от грубостта, с която майка му бе разкрила отношенията в дома, в който бе израснал.

— Аз бях само десетгодишен, но бях прекарал целия си живот в най-лошата част на града — каза Чарли, — а моите родители никога нямаше да бъдат сбъркани с Ози и Хариет, така че още тогава знаех, за какво говореше тя и мислех, че това е най-забавното нещо, което някога бях чувал. След този случай, всяка нощ, когато казвах своите молитви, рано или късно се сещах, какво майка ми бе поискала от Бога да направи на моя баща и започвах да се смея. Не можех да завърша никоя молитва, без да се засмея. След известно време, аз просто престанах да говоря на Бога и по времето, когато бях вече дванадесет-тринадесетгодишен знаех, че може би нямаше никакъв Бог, нито дявол и че дори да имаше, човек трябва сам да гради щастието си в живота.

Кристин му разказа още за своята майка, за манастира и за работата в Уайн & Дайн. Някои от нейните истории бяха почти толкова тъжни, колкото тези от неговата младост, а други бяха забавни. Всичките разкази обаче бяха от най-очарователните, които бе чувал някога, защото бяха нейни.

От време на време, някой от тях казваше, че трябва малко да поспят. И двамата бяха истински изтощени, но въпреки това продължаваха да говорят на две кафеварки „Санка“. В 1:30 след полунощ, Чарли осъзна, че непреодолимото желание да се опознаят по-добре не беше единствената причина, поради която те не искаха да си легнат. Страхуваха се да спят. Те често поглеждаха през прозореца и Чарли установи, че и двамата очакваха да видят някой бял пикап „Форд“ да влиза в паркинга на мотела.

— Вижте какво — каза накрая той. — Ние не можем да останем будни цяла нощ. Те не могат да ни намерят тук. Няма начин. Нека да си легнем. Нужно е да си отпочинем за това, което ни предстои.

Кристин погледна през прозореца.

— Ако спим на смени, един от нас може винаги да бъде на пост — каза тя.

— Не е необходимо. Няма начин, по който да могат да ни проследят.

— Аз ще поема първата смяна — каза Кристин. — Вие отидете да спите, а аз ще ви събудя, да кажем в… четири и тридесет.

— Не — възрази с въздишка той. — Чувствам се много бодър. Вие спете.

— Ще ме събудите ли в четири и тридесет, за да ви сменя?

— Добре.

Те занесоха чашите от кафето и ги изплакнаха. После те някак си останаха един до друг, целувайки се нежно. Ръцете му се движеха по тялото й и леко я милваха. Чарли беше развълнуван от нейната фигура и от нейната плът. Ако Джоуи не беше в същото помещение, Чарли щеше да се люби с нея и това щеше да бъде най-хубавото нещо, което някой от тях е познавал. Но всичко, което можеха да направят, беше да се притискат един към друг в кухничката, докато накрая безпокойството не надделя над удоволствието. После тя го целуна три пъти, веднъж силно и два пъти леко по ъгълчетата на устата и отиде да си легне.

След като угасиха всички светлини, той седна при масата до прозореца и започна да наблюдава паркинга.

Чарли нямаше намерение да събужда Кристин в четири и тридесет. Половин час, след като тя се присъедини към Джоуи в леглото, когато Чарли беше сигурен, че е заспала, той отиде тихо до другото легло.

Докато чакаше съня да го обори, Чарли си мислеше отново за това, което бе разказал на Кристин за своето детство и за първи път от двадесет и пет години каза една молитва. Както преди, той се молеше за безопасността и избавлението на малко момче, макар че този път молитвата не беше за момчето от Индианаполис, което някога бе той, а за едно момче в Санта Барбара, което случайно беше станало център на омразата на някаква луда старица.

„Не оставяй Грейс Спайви да направи това, Господи. Не я оставяй да убие едно невинно дете от Твое име. Не може да има по-голямо богохулство от това. Ако Ти наистина съществуваш, ако Теб наистина те е грижа, тогава, със сигурност, сега е времето да направиш едно от Твоите чудеса. Изпрати едно ято гарвани да изкълват очите на старицата. Изпрати мощен порой, който да я отнесе. Нещо. Поне сърдечна атака, удар, нещо, което да я спре.“

Докато се слушаше да се моли, Чарли осъзна защо е нарушил мълчанието между Бога и себе си след всичките тези години. Това бе защото за първи път от дълго време, докато бягаше от старицата и нейните фанатици, той се чувстваше като дете, което е неспособно да се справи и се нуждае от помощ.

В съня си, Кайл Барлоу беше убит. Един противник без лице го пронизваше многократно и той знаеше, че умира. Все пак, не го болеше и не го беше страх. Кайл не се отбраняваше. Просто беше се предал. И в това примирение откри най-дълбокото усещане за спокойствие, което някога беше познавал. Макар да беше убит, сънят бе приятен, а не кошмар. Една част от него знаеше, по някакъв начин, че бе убит не целия, а само лошата му част, само старият Кайл, който мразеше света. И след окончателното ликвидиране на тази част, той щеше да бъде като всеки друг. Това беше единственото нещо в живота, което беше искал. Да бъде като всеки друг…