Дийн Кунц - Служители на Здрача

Не. Това беше лоша мисъл. Зла мисъл.

Спомни си Майка Грейс.

Спомни си Здрача, спасението и вечния живот.

Но той искаше. Той изпитваше нужда.

Кайл се намери при вратата на апартамента, без да е в състояние да си спомни как се е озовал там. Той беше полуотворил и бе тръгнал да излиза, за да намери някоя проститутка. Или някой, когото да натупа. Или и двете.

Не!

Кайл блъсна вратата, за да се затвори, заключи я, опря гърба си в нея и огледа с обезумял поглед своята всекидневна.

Той трябваше да действа бързо, за да се спаси. Беше загубил битката срещу изкушението. Сега хленчеше и тръпнеше от ужас. Кайл знаеше, че до секунда или две, ще отвори отново вратата и този път ще излезе, ще отиде на лов…

Обхванат от паника, той изтича към една малка лавица с книги, извади един от томовете — източници на вдъхновение на своята колекция от сто такива заглавия, откъсна от нея колкото страници успя да хване и ги хвърли на пода. После откъсна още страници, и още, докато от книгата останаха само кориците, след което накъса също и тях. Чувстваше се добре като унищожаваше нещо. Кайл дишаше тежко и потръпваше като кон. Той грабна друга книга, разкъса я на парчета и разхвърля парчетата около себе си. После още една и я унищожи, после още и още…

Когато дойде на себе си, Кайл седеше на пода и тихо плачеше. Натрупани около него бяха двадесет унищожени книги, хиляди откъснати страници. Той се надигна и седна, извади една носна кърпа и си избърса очите. После се изправи на колене и стана. Вече не трепереше. Желанието беше изчезнало.

Сатаната беше загубил.

Кайл не беше се предал на изкушението и сега знаеше защо Бог искаше мъже като него да участват в битката със Здрача. Ако Бог изграждаше своята армия стриктно от хора, които никога не са грешили, откъде би могъл Той да знае, че те ще са в състояние да се противопоставят на дяволските съблазни? Но посредством хора като мен, мислеше Кайл, хора, които не са устойчиви на грях, давайки ни втори шанс за спасение, карайки ни да докажем себе си, Бог се е сдобил с армия от калени бойци.

Кайл вдигна поглед към тавана, но не го видя. Вместо него, виждаше небето отвъд, виждаше в сърцето на Вселената.

— Аз съм ценен — каза той. — Аз се измъкнах от клоаката на греха и доказах, ме никога няма да затъна обратно в нея. Ако това, което Ти искаш от мен е да се справя с момчето, аз вече съм готов да го направя за Теб. Дай ми момчето. Позволи ми да се добера до него. Позволи ми.

Кайл почувства, че желанието, нуждата да задушава, разкъсва и унищожава, отново се надига в него, но този път това беше една по-чиста емоция, чисто бялото свято желание да бъде Божи гладиатор.

Хрумна му, че Бог иска от него да направи самото нещо, което той най-много искаше да избегне. Той не искаше да убива отново. Не искаше повече да наранява хора. Накрая беше спечелил малко уважение към себе си, накрая виждаше слабата, но реална възможност един ден да може да живее в мир с останалата част от света, а сега, Бог искаше от него да убива, искаше от него да използва своя гняв срещу избрана цел.

Защо? Попита той, обхванат от внезапна тиха мъка. Защо трябва да бъда избран точно аз? Аз бях свикнал с желанието, но сега то ме плаши и би трябвало да ме плаши. Защо трябва да бъда използван по този начин, а не по някой друг?

Точно това Майка Грейс наричаше „грешна мисъл“ и той се опитва да я изтрие от съзнанието си. Ти никога не си се съмнявал в Бог по този начин. Просто си приемал това, което Той е искал. Бог е мистериозен. Понякога, Той беше суров и ти не би могъл да разбереш, защо Той изисква така много от теб. Например, когато Той иска от теб да убиваш… или когато те е направил от самото начало изрод, а е можел също така лесно да те направи красив.

Не. Това беше повече от грешна мисъл.

Кайл разчисти накъсаните книги и си наля една чаша мляко. После седна до телефона. Той чакаше да му позвъни Грейс и да му каже, че е дошло неговото време да бъде Божи чук.

Във Вентура те изоставиха жълтия Кадилак и започнаха да търсят друга кола, докато Чарли не намери един тъмносин Форд ЛТД, чийто собственик достатъчно неблагоразумно беше оставил ключа от колата в контакта на запалването. Чарли кара колата само две мили, преди отново да спре в някакъв слабо осветен паркинг зад един кинотеатър, където свали регистрационните номера и ги хвърли в багажника. После свали номерата от паркираната в съседство Тойота и ги постави на Форда.