Дийн Кунц - Служители на Здрача

Чарли й разказа за своя буен баща-пияница, който биеше майка му толкова редовно, като че ли това беше някакво съпружеско задължение. Понякога, старецът биеше също и сина си, обикновено, когато беше твърде пиян и нестабилен, за да му нанесе сериозни поражения. Майката на Чарли беше слаба, глупава и със своя собствен вкус към пиенето. Тя по начало не бе искала дете и никога не се намесваше, когато нейният съпруг биеше Чарли.

— Живи ли са още майка ви и баща ви? — попита Кристин.

— Слава Богу, не! Сега, когато работите ми вървят добре, те сигурно щяха да висят на врата ми, преструвайки се на най-добрите родители, каквито някога е имало някое дете. В онзи дом обаче нямаше изобщо каквато и да било любов или привързаност.

— Вие сте изминал труден и дълъг път нагоре по стълбата — каза Кристин.

— Да. Особено като се има предвид, че не се надявах да живея дълго.

Кристин гледаше навън към паркинга и плувния басейн. Той също обърна погледа си към прозореца. Светът беше толкова спокоен и неподвижен, като че ли те бяха единствените хора в него.

— Винаги съм мислел, че моят баща, рано или късно, ще ме убие — каза Чарли. — Странното е, че дори тогава, преди толкова години, аз исках да стана частен детектив, защото бях гледал по телевизията Ричард Даймънд и Питър Ган и знаех, че те никога не са се страхували от нещо. А аз непрекъснато се страхувах. И повече от всичко друго исках да не ме е страх.

— И сега, разбира се, вие сте безстрашен — каза с ирония тя.

— Колко просто изглежда това, когато си само едно дете — отвърна с усмивка той.

Една кола се появи на паркинга и те се взираха, докато от нея не излязоха една млада двойка с две деца.

Чарли наля на двамата още кафе и каза:

— Имах навика да лежа в леглото, да се вслушвам в шума от плъховете и да се моля и двамата ми родители да умрат преди да са успели да ме убият. Бях истински сърдит на Бог, защото Той не откликваше на молитвата ми. Не можех да разбера, защо Той оставяше тези двамата, да тероризират една малко дете. Аз не можех да се защищавам. Защо Бог не защищаваше беззащитните? После, когато пораснах още малко, реших, че Той не може да удовлетвори моята молба, защото е добър и никога не би убил никого, дори такива морално пропаднали хора като моите родители. Така че, аз започнах просто да се моля да се махна от това място. „Мили Боже, аз съм Чарли и всичко, което искам, е да се махна оттук, да живея в някоя почтена къща, да имам пари и да не ме е страх през цялото време.“

Той внезапно си спомни един мрачно комичен епизод, за който не беше се сещал години наред и рязко се изсмя на странния спомен.

— Как можете да се смеете на това? — попита Кристин. — Макар да зная, че нещата явно са се оправили, аз продължавам да се чувствам ужасно, заради онова малко момче в Индианаполис. Сякаш то все още продължава да е там.

— Не, не… Просто… аз си спомних нещо друго, което е смешно по един тъжен начин. Известно време, след като се молих на Бога, може би, цяла година, аз се уморих от дългото чакане, необходимо за отговор на една молитва и преминах за малко на другата страна.

— На другата страна ли?

— Бях чел историята на един мъж, който продал душата се на дявола — отвърна Чарли, взирайки се през прозореца във вихрещия се в тъмнината дъжд. — Един ден, той просто поискал нещо, от което много се нуждаел, и хоп, дяволът му дал да подпише един договор. И така, аз реших, че дяволът е много по-бърз и по-ефикасен от Бог и започнах нощем да се моля на него.

— Надявам се, че той изобщо не се е появил с договор.

— Точно така. Оказа се, че той е също толкова неефикасен, колкото Бог. Тогава, една нощ ми хрумна, че моите родители със сигурност ще отидат в Ада и ако аз продам душата си на дявола, също ще отида там, право при тях, за цяла вечност. Бях така уплашен от това, че станах от леглото в тъмнината и започнах усърдно да се моля на Бог да ме спаси. Казах Му, че разбирам, че има да отговаря на много молитви, че осъзнавам необходимостта от известно време, докато стигне до моята и че Го моля да ми прости, загдето съм се усъмнил в Него. Предполагам, че съм вдигнал някакъв шум, защото майка ми дойде в моята стая, за да види какво става. Тя беше толкова пияна, както винаги. Когато й казах, не разговарям с Бога, тя рече: „Така ли? Тогава кажи на Бога, че твоят татко е отново навън с някоя курва и Го помоли да направи така, че на този негодник да му окапе кура“.

— Велики Боже! — възкликна Кристин, смеейки се, но беше шокирана.