Дийн Кунц - Служители на Здрача

За един ужасен момент, Кристин почти избухна в сълзи, но точно тогава се върна Джоуи, за да каже, че отделението с млечни продукти е в края на тази пътека и че той би искал малко извара с ананас. А Кристин осъзна, че загубата на ориенталските килими, картините и дори старите снимки не са чак толкова важни, докато тя има Джоуи. Той беше единственото незаменимо нещо в нейния живот. Тя преодоля плача и му обеща, че ще купи изварата.

— А също и моята къща — каза Чарли, когато Джоуи отново се отдалечи.

За момент, Кристин не беше сигурна, че е разбрала.

— Изгоряла ли? — попита тя.

— До основи — отвърна той.

— О, Боже мой!

Това беше твърде много. Кристин се почувства като разпространителка на чума. Тя носеше беда на всеки, който се опитваше да й помогне.

— Ти виждаш, че Грейс е отчаяна — каза възбудено Чарли. — Тя не знае къде сме отишли, наистина мисли, че Джоуи е Антихриста и се страхува, че ще претърпи неуспех във възложената й от Бога мисия. Грейс е ядосана и уплашена, и нанася удари напосоки. Самият факт, че тя върши тези неща означава, че ние сме в безопасност тук и още, че тя бързо се самоунищожава. Отишла е твърде далеч. Преминала е всякакви граници. Полицаите не могат да не свържат тези три палежа с убийствата в твоята къща миналата нощ и с взривяването на къщата на Мириам Ранкин в Лагуна. Това е сега най-голямата история в Ориндж, а може би, най-голямата и в целия щат. Тя не може да обикаля така, да взривява и изгаря до основи къщите. За Бога, тя започна война в окръг Ориндж и никой няма да търпи това. Полицаите възнамеряват вече здраво да се заемат с нея. Те ще подложат на строг разпит нея и всеки в нейната църква. Ще разгледат делата й под микроскоп. Тя трябва да е направила някаква грешка миналата нощ. Трябва да е оставила уличаващо я доказателство. Някъде. По някакъв начин. Една малка грешка е всичко, от което се нуждаят полицаите. Те ще се уловят за нея и ще оборят алибито на Грейс. Тя е свършена. Всичко е само въпрос на време. Ние трябва само да се крием тук в продължение на няколко дни, да стоим в мотела и да чакаме Църквата на Здрача да се разпадне.

— Надявам се, че си прав — каза Кристин, но всъщност не хранеше никакви надежди. Не отново.

Джоуи се върна с изварата и остана известно време близо до тях, докато не навлязоха в една пътека, съдържаща отделение за играчки, където той се отправи, за да разгледа пластмасовите оръжия.

— Ние ще завършим пазаруването, ще вземем една връзка списания, тесте карти, няколко игри и от каквото друго се нуждаем, за да бъдем заети през останалата част от седмицата. След като отнесем всичко в стаята, аз ще се освободя от колата…

— Но аз мислех, че тя няма да бъде включена в никакъв списък за спешно търсени коли поне още няколко дни. Така каза ти.

Чарли се опитваше да не изглежда мрачен, но не можеше да скрие безпокойството нито от лицето, нито от гласа си. Той взе един пакет бисквити и го сложи в количката.

— Да, ама, според Хенри, полицаите вече са намерили жълтия Кадилак, който изоставихме във Вентура и вече са го свързали с откраднатия Форд ЛТД и липсващите табели с номерата. Те са взели отпечатъци от пръсти от Кадилака и понеже моите отпечатъци от пръстите се пазят в архива заедно с моето заявление за лична служебна карта, бързо са направили връзката.

— Но от това, което каза ти, аз не очаквах, че те ще работят толкова бързо.

— Обикновено не работят толкова бързо. Но за съжаление имаме лош късмет.

— Какво още?

— Този Кадилак е собственост на някакъв щатски сенатор. Полицията не е процедирала така, както при обикновено съобщение за открадната кола.

— Ние кутсузи ли сме или какво?

— Просто малко лош късмет — каза Чарли, но беше явно разстроен от това откритие.

От другата страна на пътеката, срещу бисквитите, беше отделението за пържени картофи и други храни за закуска — точно нещата, от които тя се опитваше да държи далеч Джоуи. Но сега сложи пържени картофи и някои други от тези храни в количката. Кристин правеше това отчасти, защото искаше да зарадва Джоуи, но също й защото изглеждаше да си отказват нещо, когато времето, което им оставаше, можеше да бъде много кратко.

— И така, сега полицаите не търсят просто Форда ЛТД — каза Кристин. — Те търсят също и теб.

— Има и по-лошо — каза той шепнешком.

Тя го погледна втренчено. Не беше сигурна, че иска да чуе това, което той имаше да й каже. През последните няколко дни тя имаше чувството, че те всички бяха уловени в някакво менгеме. За изминалите няколко часа, челюстите на менгемето бяха се охлабили малко, но сега Грейс Спайви беше притегнала отново дръжката.