Дийн Кунц - Служители на Здрача

— И аз мисля така. Но не я погледнах.

— Ако това стане необходимо, ние ще можем, вероятно, да получим номера от вас чрез хипноза. Засега поне имаме нещо малко, с което да започнем.

— Ако тя е излязла от пикапа.

— Като начало ще приемем, че е излязла от него.

— А това може да е грешка.

— А може и да не е.

— Тя би могла да дойде от която и да е точка на паркинга.

— Но тъй като трябва да започнем отнякъде, ние можем да започнем и от пикапа — поясни търпеливо той.

— Тя може да е дошла от съвсем друга редица коли. Ние може би просто ще загубим време. Аз не искам да губим време. Тя не губи време. Аз имам едно ужасно предчувствие, че ние не разполагаме с много време.

Нейните нервни, неспокойни движения се засилиха рязко и преминаха в неконтролируемо треперене, което разтърси цялото й тяло. Чарли установи, че тя употребява значително усилие, за да запази присъствие на духа.

— Спокойно — каза той. — Успокойте се. Всичко ще се уреди. Няма да позволим да се случи нищо лошо на Джоуи.

Кристин беше бледа и гласът й трепереше, когато заговори:

— Той е толкова сладък, едно такова малко сладко дете. Той е смисълът на моя живот… смисълът на всичко. Ако нещо му се случи…

— Гарантирам ви, че нищо няма да му се случи.

Кристин започна да плаче. Тя не хлипаше, не виеше и не викаше истерично. Само започна да диша дълбоко на пресекулки, очите й се навлажниха и сълзи се плъзнаха надолу по бузите й.

Чарли бутна назад стола от бюрото си и стана, искайки да я утеши. Чувстваше се непохватен и неспособен да го стори.

— Мисля, че се нуждаете да пийнете нещо — каза той:

Тя поклати отрицателно глава.

— Това ще помогне — увери я той.

— Аз не пия много — каза, треперейки тя и сълзите й потекоха по-силно отпреди.

— Само една глътка.

— Твърде е рано — каза тя.

— Минава единадесет и половина. Почти време за обяд. Освен това, ще бъде като лекарство.

Чарли отиде до барчето, което стоеше в ъгъла до единия от двата големи прозореца. Той отвори долните вратички, извади една бутилка Чивас Регал и една чаша, постави ги на мраморната плоча отгоре и наля две унции уиски.

Докато затваряше бутилката, той хвърли случаен поглед през прозореца до него… и замръзна. Един бял пикап марка Форд, чист и блестящ и без никакви реклами по него беше паркирал на отсрещната страна на улицата. Поглеждайки над върховете на най-горните листа на една финикова палма, която бе пораснала почти до неговия прозорец на петия етаж, Чарли видя, че един човек в тъмни дрехи беше се облегнал отстрани на пикапа.

Съвпадение.

Мъжът изглежда ядеше. Просто един работник, който беше спрял на спокойната странична улица, за да изяде ранния си обяд. Това е всичко. Сигурно не можеше да е нещо повече.

Съвпадение.

Или може би, не. Мъжът долу изглежда също че наблюдаваше фасадата на тази сграда. Той изглежда отхапваше от обяда си и едновременно с това надзираваше мястото. В миналото Чарли беше включван в Дузини полицейски надзори. Той знаеше как изглежда един полицейски надзор и това дяволски много му приличаше на такъв, макар да беше много явен и любителски.

— Нещо не е ли наред? — попита зад него Кристин.

Той беше изненадан от нейната проницателност, особено като се има предвид, че беше възбудена и още плачеше.

— Надявам се, че обичате уиски — каза той.

Чарли се отвърна от прозореца и й занесе питието.

Кристин го прие без повече да протестира. Тя държеше чашата с две ръце, но все още не можеше да овладее треперенето си. Тя отпи твърде придирчиво от уискито.

— Изпийте го наведнъж — посъветва я Чарли. — На две глътки. Така ще може малко да ви успокои.

Кристин направи както й каза Чарли и той разбра, че тя наистина не пие много, защото направи гримаса от горчивината на питието, въпреки че Чивас беше едно от най-добрите видове уиски.

Чарли взе от нея празната чаша, занесе я обратно към барчето, изплакна я на малката мивка и я остави на дъската за отцеждане.

Той отново погледна през прозореца.

Белият пикап беше още там.

Там беше и мъжът в тъмните панталони и риза, консумиращ своя обяд с привидно безразличие.

— Чувствате ли се по-добре? — попита Чарли, връщайки се към Кристин.

Лицето й бе придобило малко цвят. Кристин кимна.

— Извинявайте, че се отпуснах така пред вас.

Той се облегна на ръба на бюрото си, оставайки стъпил с един крак на пода.

— Няма за какво да се извинявате — усмихна й се Чарли. — Повечето хора, ако бяха така уплашени като вас, щяха да прекрачат прага, говорейки несвързано през плач. Вие се държите съвсем добре.