Дийн Кунц - Служители на Здрача

Грейс винаги беше ценяла чистотата и спретнатостта.

Какво щеше да каже нейният Албърт, ако можеше да я види сега?

Изпаднала за момент в ужас, тя се попита, дали нейната дъщеря не е била права, настанявайки я в болница за психиатрично освидетелстване. Попита се, дали, в края на краищата, тя не бе ясновидка, нито истински религиозен водач, а просто една побъркана старица, изкуфяла, заразена от странни халюцинации и илюзии и докарана до умопомрачение. Беше ли момчето Скавело наистина Антихриста или бе просто едно невинно дете? Действително ли идваше Здрача или нейният страх от дявола беше само луда фантазия на една глупава старица? Тя изведнъж осъзна, че нейната „свята мисия“ е, в същност, кампанията на една достойна за съжаление шизофреничка.

Не. Грейс поклати буйно глава. Не!

Тези жалки съмнения бяха насаждани от Сатаната.

Това беше нейната Гетсиманска градина. Исус беше устоял на едно мъчително съмнение в Гетсиманската градина близо до потока на Кедрон. Грейс беше на едно по-скромно място: един невзрачен мотел в Соледад, Калифорния. Но той беше една точно толкова важна повратна точка за нея, колкото преживяването на Исус в градината.

Грейс беше проверявана. Тя трябваше да се придържа към своята вяра както в Бог, така и в себе си. Грейс отвори очи и погледна отново в огледалото. Тя продължаваше да вижда лудост в своите очи. Не!

Грабна пепелника и го хвърли в своето отражение, счупвайки огледалото. Стъкло и цигарени угарки се разпиляха върху тоалетката и на пода около нея.

Тя незабавно се почувства по-добре. Беше разбила стъклото и влиянието на дявола върху себе си. Самоувереността нахлу отново в нея.

Грейс имаше свещена мисия.

Грейс трябваше да успее.

Малко преди полунощ, Чарли спря при един мотел. Те взеха една стая с две големи легла. Той и Кристин спаха на смени. Въпреки че беше сигурен, че не биха могли да бъдат проследени и въпреки че се чувстваше в по-голяма безопасност, отколкото през миналата вечер, Чарли вече мислеше, че трябва през цялото време някой да стои на пост.

Джоуи спеше на пресекулки, събуждаше се многократно от кошмари, треперейки в студена пот. На сутринта той изглеждаше по-буден от всякога и говореше още по-малко отпреди.

Дъждът беше намалял до леко ръмене.

Небето беше ниско, сиво, мрачно и зловещо.

След закуската, когато Чарли насочи отново джипа на север, към Сакраменто, Кристин пътуваше на задната седалка с момчето. Тя му четеше от някои от книжките с приказки и комикси, които бяха купили вчера. Той слушаше, но не задаваше никакви въпроси, проявяваше слаб интерес и въобще не се усмихваше. Тя се опита да го разсее с някаква игра на карти, но той не искаше да играе.

Чарли все по-силно се безпокоеше за Джоуи, все по-силно също се разстройваше и ядосваше! Той беше обещал да ги защищава и да сложи край на безпокойството. Сега всичко, което можеше да направи за тях беше да им помага да бягат, с подвити опашки, към едно несигурно бъдеще.

Дори Чубака изглеждаше потиснат. Кучето лежеше зад задната седалка. То рядко помръдваше, надигайки се само от време на време, за да погледне през един от прозорците мрачния ден и после се отпускаше отново долу, далеч от погледите.

Те пристигнаха в Сакраменто преди десет часа сутринта, откриха един голям магазин за спортни стоки и купиха много неща, от които щяха да се нуждаят за планината: топлоизолиращи спални чували в случай, че отоплителната система в хижата не беше достатъчно мощна; туристически цели обувки; скиорски екипи — бял за Джоуи, син за Кристин и зелен за Чарли; ръкавици; тъмни очила за предпазване от снега; плетени шапки; снегоходки; ветроустойчив кибрит в херметически затворени кутии; една брадва и дузина други неща. Той купи също една ловна пушка Ремингтън калибър 30 и един автоматичен Уинчестър Модел 100 за патрони 308, който беше лек, но мощен и също голямо количество муниции.

Чарли беше сигурен, че Спайви няма да ги намери в планината.

Положително.

Но за всеки случай…

След един бърз, ранен обяд в Макдоналдс, Чарли свърза електронния детектор за подслушвателни устройства към един телефонен автомат и се обади на Хенри Ранкин. Линията не беше подслушвана, а Хенри нямаше много новини за казване. Вестниците в окръг Ориндж и в Лос Анджелис продължаваха да бъдат пълни с материали за Църквата на Здрача. Полицаите все още търсеха Грейс Спайви. Те продължаваха да търсят също и Чарли и ставаха нетърпеливи. Започнаха да подозират, че той не се появява, защото наистина е виновен за убийството, за което искаха да го разпитат. Те не можеха да разберат, че той ги избягваше, защото Спайви сигурно имаше последователи и сред полицаите. Те отказваха дори да помислят върху една такава възможност. Междувременно, Хенри беше зает с изправянето отново на крака на компанията и засега беше разположил щаба на агенцията в собствения си дом! От утре, те щяха отново да работят с пълна пара по случая Спайви.