Дийн Кунц - Служители на Здрача

— Боя се, че ще изцапаме килима ви — каза Чарли, гледайки покрай Мадиган светлобежовия килим във всекидневната. — Това ли е автомобилът, там, в алеята за паркиране?

— Точно така — отвърна Мадиган. — Почакайте за момент, за да взема ключовете.

Те чакаха мълчаливо на входа. Къщата беше на един хълм над Санта Барбара. Градът долу премигваше и проблясваше в тъмнината отвъд завесата на дъжда.

Когато Мадиган се върна, той носеше мушама, качулка и гумени ботуши. Кехлибарената светлина от лампите на входа смекчаваха бръчките на лицето му. Ако те правеха филм и търсеха мил доброжелателен дядо, Мадиган щеше да бъде напълно подходящ за тази роял. Той прие Кристин и Джоуи за съпругата и сина на Чарли и изрази загриженост относно това, че бяха излезли навън в толкова лошо време.

— О, ние сме родом от Сиатъл — излъга Кристин. — Свикнали сме с такова време.

Джоуи се беше затворил още повече в своя личен свят. Той не разговаря с Мадиган, нито се усмихна, когато старецът го закачи. Но тъй като старецът не го познаваше, неговото мълчание и сериозност приличаха повече на срамежливост.

Мадиган явно желаеше да продаде големия джип, макар да не осъзнаваше колко очевидно е неговото желание. Той си мислеше, че е невъзмутим, но продължаваше да обръща внимание на малкия пробег (3200 мили) на колата, на изглеждащите нови гуми и на други привлекателни особености.

След като поговориха известно време, Чарли разбра положението на човека. Мадиган беше се пенсионирал преди една година и бързо беше открил, че социалното осигуряване и скромната пенсия бяха недостатъчни, за поддържане начина на живот, който той и неговата жена бяха водили преди. Те имаха две коли, една лодка, големия джип и два снегомобила. Сега трябваше да избират между водния и зимния спортове, така че бяха решили да се освободят от джипа и снегомобилите. Мадиган говореше с горчивина. Той се оплакваше надълго и нашироко от всички данъци, които правителството бе изсмукало от джобовете му, докато е бил млад.

— Ако бяха взели само десет процента по-малко — каза той, — аз щях да имам пенсия, която би ми позволила да живея като цар през останалата част от живота си. Но за съжаление те ме докараха до това положение.

Единствената светлина беше от двете лампи на гаража, но Чарли не видя никакви видими повреди по купето, нито някакви признаци за ръжда или недобро поддържане. Двигателят запали веднага, без пращене или чукане.

— Може да направим една обиколка, ако желаете — предложи Мадиган.

— Не е необходимо — отвърна Чарли. — Нека поговорим за сделката.

Лицето на Мадиган светна.

— Елате вътре — каза той.

— Не ми се иска да изцапам килима ви.

— Ще влезем през вратата на кухнята.

Те завързаха Чубака при задния вход, изтриха си краката, отърсиха дъжда от себе си и влязоха вътре.

Светложълтата кухня беше уютна и топла.

Мисис Мадиган чистеше и режеше зеленчуци на една дъска до мивката. Тя беше с прошарена коса, кръгло лице и също толкова от типа Норман Рокуел, колкото нейният съпруг. Мисис Мадиган настоя да налее кафе на Чарли и Кристин и забърка горещ шоколад за Джоуи, който не пожела да говори и с нея, нито й се усмихна.

Мадиган поиска за джипа с двадесет процента повече от нормалната цена, но Чарли се съгласи без колебание, а на стареца беше трудно да скрие изненадата си.

— Ами… отлично! Ако се върнете утре с един чек…

— Аз бих предпочел да платя в брой и да взема джипа тази вечер — прекъсна го Чарли.

— В брой ли? — попита слисан Мадиган. — Ами… хм… мисля, че така ще е добре. Но писменото оформяне…

— Дължите ли още нещо на банката или имате разписката, че всичко е изплатено?

— О, всичко е наред. Имам я разписката ето тук.

— Тогава ние можем да се погрижим за писменото оформяне тази вечер.

— Вие ще трябва да имате проведен тест за изхвърляне на изгорели газове, преди да можете да подадете молба за регистрация на ваше име.

— Зная. Това е първото нещо, което ще направя утре сутринта.

— Но ако възникне някакъв проблем…

— Вие сте честен човек, мистър Мадиган. Сигурен съм, че сте ми продали първокласна машина.

— О, такава е! Грижил съм се добре за нея.

— Това е достатъчно за мен.

— Вие ще трябва да говорите с вашия застрахователен агент…

— Ще го направя. Междувременно, аз съм осигурен за двадесет и четири часа.

Бързината, с която Чарли искаше да действа, комбинирана с предложението за плащане в брой на място, не само изненада Мадиган, но го правеше неспокоен и донякъде подозрителен. Обаче, беше му платено осемстотин или деветстотин долара повече, отколкото бе очаквал да получи и това беше достатъчно, за да осигури неговото спокойствие.