Дийн Кунц - Служители на Здрача

Не оставаше време. Момчето ставаше все по-силно.

Имаше твърде малко време, за да се направи всичко, което беше необходимо.

Имаше твърде малко време. А, може би, вече нямаше никакво…

Грейс беше завладяна не само от гласове, но също и от видения. Докато тя лежеше в леглото си и се взираше в тъмния таван, сенките внезапно оживяха. Диплите на нощта бяха се превърнали в наподобяващи кожа черни крила и нещо отвратително се спусна от тавана… Не! … и падна върху нея, пляскайки с криле, съскайки, плюейки в лицето й. Нещото беше слузесто и студено… О, Боже, не, моля!… с дъх, който вонеше на сяра. Тя се давеше, размахваше ръце и се опитваше да вика за помощ, но гласът й изневеряваше по начина, по който тя бе изневерила на Бог. Ръцете й бяха притиснати. Започна да рита. Краката й бяха притиснати, тя се гърчеше, съпротивляваше. Здрави ръце я мачкаха, притискаха, удряха. Един мазен език лижеше лицето й. Тя виждаше тъмночервени огнени очи да се взират надолу в нея, една усмихваща се уста пълна с ужасни остри зъби, един пробит нос, едно кошмарно лице, което беше отчасти човешко, отчасти свинско или като лицето на прилеп. Накрая Грейс беше в състояние да говори, но само шепнешком. Тя френетично извика някои от Божиите имена, имената на някои светии и онези свещени думи, които имаха ефект върху демона-сянка. Той се отдръпна от нея, очите му помръкнаха и вонята на неговия дъх отслабна. После, той се издигна към тавана и бързо изчезна в един тъмен ъгъл.

Грейс седна в леглото и отхвърли заплетените завивки. После се премести до края му и посегна към нощната лампа. Ръцете й трепереха. Сърцето й биеше така силно, че болката се разпростираше по целите й гърди и като че ли гръдната й кост щеше да се счупи. Накрая тя успя да включи лампата до леглото. В стаята не дебнеше никакъв демон.

Грейс запали другите лампи и отиде в банята.

Демонът го нямаше и там.

Обаче тя знаеше, че той е бил истински, да, ужасно истински. Знаеше, че това не бе просто въображение или лудост. О, да. Тя знаеше. Знаеше истината. Грейс знаеше ужасната истина…

… но това, което не знаеше, беше, как бе дошла от банята до пода в краката на голямото легло, където бе се намерила впоследствие. Очевидно, тя беше припаднала в банята и после бе допълзяла до леглото. Грейс не можеше да си спомни нищо. Когато дойде на себе си, тя бе гола, по корем и плачеше тихо, драскайки по килима.

Шокирана, объркана, смутена, Грейс се опита да стане… и усети змията под леглото. Съскаща. Това беше най-противния звук, който някога беше чувала. Змията излезе, плъзгайки се изпод леглото. Тя беше голяма колкото боа констриктър, но със злобната глава на гърмяща змия, фасетните очи на насекомо и със зъби, големи колкото закривени пръсти, от които капеше отрова.

Змията, подобно на тази от Райската градина, каза:

— Твоят Бог не може повече да те защитава. Твоят Бог те е изоставил.

Грейс френетично заклати глава: не, не, не, не!

С едно противно лъкатушене, змията се нави на кълбо. Главата й се надигна, а челюстите се разтвориха. Змията нападна Грейс, ухапвайки я по шията…

… и после, без да знае как е попаднала там, тя се намери, след известно време, седяща на един стол пред огледалото на тоалетката и взираща се в своите собствени кървясали воднисти очи. Тя потрепери. Очите й, дори тяхното плоско отражение, съдържаха нещо, което Грейс не искаше да види, така че тя погледна другаде в огледалото, в отражение на нейната сбръчкана от възрастта гуша, където очакваше да намери следи от змията. Там нямаше никаква рана. Невъзможно. Огледалото сигурно лъжеше. Грейс докосна гушата си с ръка, но също не почувства да има рана. И нямаше никаква болка. В края на краищата, змията не беше я ухапала. Все пак, тя си спомняше така ясно…

Грейс забеляза пред себе си един пепелник. Той беше препълнен с угарки. Тя държеше в дясната си ръка димяща цигара. Трябва да беше седяла тук час или повече, пушейки непрекъснато и взирайки се в огледалото. Все пак, тя не си спомняше нищо от това. Какво ставаше с нея!

Грейс угаси цигарата, която държеше, погледна отново в огледалото и остана поразена. Тя изглежда се виждаше за пръв път от години. Грейс видя, че косата й беше разрешена, къдрава, сплъстена и немита. Тя видя колко хлътнали бяха очите й, оградени с плът като креп, която беше с нездрав тъмночервен цвят. Зъбите й, Боже мой, изглеждаха, като че ли не бяха мити няколко седмици; те бяха жълти и набити с остатъци от храна! В добавка към прогонения сън, тази Дарба беше прогонила още много други неща от живота й; тя усещаше това. Досега обаче Грейс не беше почувствала така болезнено, че Дарбата — виденията, транса и разговорите с духове — беше станала причина за такова пълно занемаряване на личната й хигиена. По сбръчканото й лице личаха петна мръсотия и цигарена пепел. Тя повдигна ръцете си и ги погледна с учудване. Ноктите й бяха твърде дълги, с отчупени върхове и мръсни. Имаше следи от мръсотия и по кокалчетата на ръцете й.