Дийн Кунц - Служители на Здрача

Петнадесет минути по-късно, те напуснаха с джипа и нямаше никакъв начин, по който Грейс Спайви или полицията да могат да проследят тази продажба.

Въпреки че дъждът продължаваше да вали и въпреки осветяваното от мълнии небе, нощта изглеждаше по-малко заплашителна, отколкото преди да направят сделката с Мадиган.

— Защо трябваше да купим точно джип? — попита Кристин, когато те откриха магистралата и се отправиха на север по 101.

— Там, където отиваме — отвърна Чарли, — ще се нуждаем от кола с двойно предаване.

— Къде е това?

— Евентуално… планините.

— Защо?

— Аз зная едно място, където ще можем да се скрием, докато Хенри или полицията намерят начин да спрат Грейс Спайви. Собственик съм на част от една хижа в Сиера, горе, близо до Таху.

— Това е толкова далеч…

— Но мястото е идеално. Това е един вид уговорка за едновременно ползване с още трима собственика. Всеки прекарва по няколко седмици там всяка година, а когато никой от нас не я използва, я даваме под наем. Очакваше се това да бъде една скиорска хижа, но тя едва ли се посещава през най-лошата част от зимата, защото пътят към нея е без настилка. Тя бе замислена да бъде първата от двадесет хижи и местната аристокрация да павира пътя, но всичко се провали. И така, сега там има все още само един черен път, който никога не се почиства от сняг и да се стигне до това място през зимата не е лесно. Лоша инвестиция, както се казва, но сега, може би, аз ще имам полза от нея.

— Ние продължаваме да бягаме, да бягаме… Аз не съм свикнала да бягам от проблемите.

— Но тук не можем да направим нищо. Всичко зависи от Хенри и останалите мои хора. Ние трябва просто да не се показваме, за да останем живи. А никой няма да ни потърси горе, в планините.

— Вещицата ще ни потърси — обади се от задната седалка Джоуи с нисък глас, изпълнен с досада и примирение със съдбата. — Тя ще ни преследва и ще ни намери. Ние не можем да се скрием от вещицата.

Както обикновено, Грейс не можеше да спи.

След като напуснаха Санта Барбара и се движиха известно време на север — десет души в два бели пикапа и един стар син автомобил — накрая спряха при един мотел в Соледад. Бяха загубили момчето. Грейс беше сигурна, че то продължава да се движи към северната част на щата (чувстваше това в костите си), но не знаеше точно къде. Тя трябваше да спре и чака новини или Божие упътване.

Преди да се регистрират в мотела, Грейс се опита да изпадне в транс, а Кайл бе направил всичко, за да й помогне, но тя не беше в състояние да преодолее бариерата между този свят и отвъдния. Нещо лежеше на пътя, една стена, която никога не беше срещала преди, една зла и задържаща сила. Грейс беше сигурна, че Сатаната е там, в задната част на пикапа и й пречеше да влезе в царството на духовете. Всичките й молитви не бяха достатъчни, за да подгонят дявола и я приближат до Бога.

Победени, те бяха спрели за през нощта при мотела и бяха вечеряли заедно в малкия ресторант. Повечето от тях бяха твърде уморени или твърде уплашени, за да ядат много или да говорят. После всички отидоха в своите отделни стаи, като монаси в килии, за да се молят, мислят и почиват.

Обаче сънят убягваше на Грейс.

Нейното легло беше твърдо и удобно, но я разсейваха гласове от царството на духовете. Въпреки че не беше в транс, те й говореха от отвъд, отправяха предупреждения, които тя не можеше съвсем да разбере, задаваха й въпроси, които тя не можеше съвсем да долови. За пръв път, откакто Грейс бе получила този Дар, тя не беше в състояние да общува ясно със света на духовете и беше разтревожена и уплашена. Грейс се страхуваше, защото знаеше какво означава това: Дяволската сила на земята се увеличаваше бързо. Увереността на Звяра беше нараснала до такава степен, че той можеше сега дръзко да се намесва между Грейс и нейния Бог.

Здрачът идваше по-бързо, отколкото се очакваше.

Вратите на Ада бяха широко отворени.

Въпреки че Грейс не можеше повече да разбира гласовете на духовете и въпреки че техните викове бяха приглушени и изкривени, тя откриваше в тях една настойчивост и знаеше, че пъкълът се мержелее в далечината.

Може би, ако си отпочинеше, ако поспеше малко, Грейс щеше да стане по-силна и по-добре подготвена, за да преодолее бариерата. Но нямаше никаква почивка в тези ужасни времена.

През последните няколко дни Грейс беше отслабнала с пет фунта и очите й смъдяха от липса на сън. Тя копнееше за него. Обаче неразбираемите гласове на духовете продължаваха да я нападат като някакъв бурен поток, като порой от съобщения от друг свят. — Тяхната настойчивост я заразяваше и тласкаше към ръба на паниката.