Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Стивън избухна:

— Но вие просто се предавате!

Филип беше притеснен и уплашен като всички останали, но трябваше да изглежда спокоен.

— Стивън, овладей се, моля те. Трябва да се борим против това ужасно назначение, разбира се. Но ще го правим внимателно и умно, като отбягваме винаги открито противопоставяне.

— Но какво ще правим? — попита Стивън.

— Не знам още — отвърна Филип. Беше отпаднал духом в началото, но започваше да се чувства готов за борба. Водил беше тази битка непрекъснато, през целия си живот. Беше я водил тук, в приората, когато надви Ремигий и стана приор. Беше я водил в графството срещу Уилям Хамли и Уейлрън Бигод. И сега щеше да я води за Англия. Щеше да воюва с краля.

— Мисля, че трябва да отида до Франция — заяви той. — Да се видя с архиепископ Томас Бекет.

При всяка друга криза в своя живот, Филип бе успявал да излезе с план. Всеки път, щом той самият или приоратът му, или градът му се окажеха заплашени от силите на беззаконието и диващината, беше измислял някаква форма на отбрана или контраатака. Невинаги бе сигурен в успеха, но никога не беше в пълно неведение какво да прави. До този момент.

Все още беше объркан, когато пристигна в град Сенс, югоизточно от Париж в кралството на Франция.

Катедралата на Сенс бе най-широкото здание, което бе виждал някога. Нефът трябваше да е петдесет стъпки широк. В сравнение с катедралата на Кингсбридж, Сенс създаваше впечатление по-скоро за пространство, отколкото за светлина.

Докато пътуваше през Франция, за първи път в живота си осъзна, че на света съществува далеч по-голямо разнообразие от църкви, отколкото си бе представял преди и разбра преломното въздействие, което пътуването бе оказало върху мисленето на Джак Джаксън. Когато мина през Париж, Филип се постара да посети абатската църква Сен Дени и видя откъде бе взел Джак някои от идеите си. Видял беше също тъй две църкви с висящи контрафорси като тези в Кингсбридж: явно и други майстори зидари се бяха изправяли пред същите проблеми като Джак и бяха стигнали до същото решение.

Филип се отби да отдаде почитанията си на архиепископа на Сенс, Уилям Уайтхендс, интелигентен млад духовник, племенник на покойния крал Стивън. Архиепископ Уилям го покани на обяд. Филип бе поласкан, но отклони поканата: бил беше целия този дълъг път, за да се види с Томас Бекет и сега, когато бе толкова близо, изпитваше нетърпение. След като присъства на литургията в катедралата, продължи по течението на река Йон на север от града.

Пътуваше леко като за приор на един от най-богатите манастири в Англия: взел беше със себе си само двама войници за охрана, млад монах на име Майкъл Бристол за помощник и товарен кон със свещени книги в дисагите, преписани и красиво илюстрирани в скрипториума на Кингсбридж. Тях бе подготвил за дарове за абатите и епископите, които навестяваше по време на пътуването си. Скъпите книги се оказваха впечатляващ подарък и влизаха в рязък контраст със скромния му антураж. Беше съзнателно. Искаше да внуши на хората уважение към приората, а не към приора.

Извън северната порта на Сенс, на една слънчева морава край реката намери достопочтеното абатство Сен Коломб, където в последните три години живееше архиепископ Томас. Един от свещенослужителите го поздрави топло, нареди на слугите да се погрижат за конете и багажа му и го вкара в къщата за гости, където бе отседнал архиепископът. На Филип му хрумна, че изгнаниците трябваше да се радват, че посрещат гости от дома не само по сантиментални причини, а и защото беше знак на подкрепа.

Поднесоха храна и вино на Филип и помощника му, а после им представиха домакинството на Томас. Всичките му хора бяха свещенослужители, предимно млади и — както Филип забеляза — доста умни. Много скоро Майкъл вече спореше с един от тях по преосъществяването на хляба и виното в плътта и кръвта Христови в Евхаристията. Филип отпиваше от чашата си с вино и слушаше, без да взима участие. По някое време един свещениците се обърна към него:

— Каква е вашата гледна точка, отец Филип? Все още нищо не сте казал.

Филип се усмихна.

— Заплетените теологични въпроси са най-малкият ми проблем.

— Защо?

— Защото ще бъдат разрешени в бъдното, а междувременно могат да бъдат безопасно оставени настрана.

— Добре казано! — намеси се нов глас. Филип вдигна очи и видя архиепископ Томас Бекет.

Мигновено усети, че е в компанията на забележителен човек. Томас беше висок, строен и изключително красив, с широко чело, светли очи, бяла кожа и тъмна коса. Беше с около десет години по-млад от Филип, на около петдесет или петдесет и една. Въпреки несгодите си имаше живо, ведро изражение. Беше много притегателна личност, оцени Филип мигновено, и това отчасти обясняваше забележителното му издигане от низше потекло.