Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

— Мадж! — извика пронизително. Алиена чу как й отвърнаха отдалече. — Иди и доведи Майкъл. Кажи му да дойде веднага — искам да го видя спешно. Побързай, моля.

Върна се и бързо започна да се облича, навлече туника върху нощницата си и започна да връзва ботушите. През това време Алиена бързо й обясни какво да направи:

— Кажи на Майкъл да бие голямата камбана, за да се съберат всички на двора. Кажи, че си получила съобщение от граф Уилям и че искаш да говориш на целия гарнизон, войници, слуги и всички останали. Искаш трима-четирима да останат на стража, докато всички останали се съберат в долния двор. Също така му кажи, че очакваш група от десет-дванайсет конници да пристигнат всеки момент с ново съобщение и трябва да бъдат пуснати веднага щом дойдат.

— Дано да запомня всичко това — каза Елизабет притеснено.

— Не се безпокой. Ако забравиш, ще ти подскажа.

— Това ме успокоява.

— Що за човек е Майкъл Армстронг?

— Вмирисан, свадлив и едър като вол.

— Умен?

— Не.

— Толкова по-добре.

Малко след това мъжът влезе. Имаше кисела физиономия, къс врат и яки рамене, а освен това миришеше на кочина. Погледна питащо Елизабет, давайки да се разбере, че не му е приятно да го безпокоят.

— Получих съобщение от графа — почна Елизабет.

Майкъл протегна ръката си.

Алиена с ужас осъзна, че не беше предвидила да донесе писмо на Елизабет. Цялата измама можеше да рухне в самото начало заради тази глупава грешка. Елизабет се озърна към нея отчаяно. Алиена затърси трескаво какво да каже. Най-сетне вдъхновението я осени:

— Можеш ли да четеш, Майкъл?

Погледна я обидено.

— Свещеникът ще ми го прочете.

— Господарката ти може да чете.

Елизабет изглеждаше уплашена, но заговори:

— Ще предам съобщението на целия гарнизон лично, Майкъл. Удари камбаната и събери всички на двора. Остави няколко мъже да пазят на стената.

Както се опасяваше Алиена, Майкъл не обичаше Елизабет да му се разпорежда. Беше готов да се противопостави.

— Защо не ми дадете аз да им го съобщя?

Притеснена осъзна, че можеше да не успее да го убеди: можеше да се окаже твърде глупав, за да се вслуша в разума.

— Донесох на графинята спешна новина от Уинчестър — каза тя. — Господарката ви иска лично да я съобщи на хората.

— Добре де, каква е новината? — попита той.

Алиена замълча и погледна Елизабет. Отново изглеждаше уплашена. Само че не беше й казала какво уж трябваше да съдържа съобщението, тъй че Елизабет не можеше дори да отстъпи пред искането на Майкъл. Накрая тя просто продължи все едно, че не беше го чула:

— Кажи на стражите да гледат за група от дванайсетина конници. Водачът им ще носи пресни новини от граф Уилям и трябва да ми ги донесе незабавно. Сега иди да удариш камбаната.

Майкъл явно беше склонен да спори. Остана на мястото си намръщен, докато Алиена затаи дъх.

— Още пратеници — измърмори той все едно, че му е трудно да го разбере. — Тази дама с едно съобщение и дванайсет конници с друго.

— Да… сега ще бъдеш ли така добър да идеш и да удариш камбаната? — каза Елизабет. Алиена долови колебанието в гласа й.

Майкъл се примири. Не можеше да разбере какво става, но не можеше и да измисли какво да възрази. Накрая изръмжа с неохота „Много добре, милейди“ и излезе.

Алиена отново си пое дъх.

— Сега какво ще стане? — попита Елизабет.

— Когато се съберат на двора, ще им кажеш за мира между крал Стивън и херцог Хенри — обясни Алиена. — Това ще разсее всички. Докато говориш, Ричард ще прати предната група от десет души. Само че стражите ще си мислят, че са пратениците, които очакваме от граф Уилям, тъй че няма да изпаднат в паника и да вдигнат моста. Трябва да се опиташ да задържиш вниманието на всички с това, което им говориш, докато първата група влезе в замъка. Нали?

Елизабет изглеждаше притеснена.

— А после какво?

— Когато ти дам знак, кажи, че трябва да предадеш замъка на законния граф, Ричард. После войската на Ричард ще излезе от укритието си и ще атакува замъка. В този момент Майкъл ще разбере какво става. Но хората му ще бъдат раздвоени на кого да се подчинят — защото ти си им казала да се предадат и си нарекла Ричард законния граф — а предната група ще е вътре и ще предотврати всеки опит да се затворят портите. — Камбаната започна да бие. Стомахът на Алиена се сви от страх. — Времето ни изтича. Как се чувстваш?

— Уплашена.

— И аз. Да вървим.

Слязоха по стълбите. Камбаната на стражевата кула кънтеше като по времето, когато Алиена беше безгрижно момиченце. Същата камбана, същия звук, друга Алиена, помисли си тя. Знаеше, че се чува над полето чак до края на гората. Ричард вече щеше да мълви „Отче наш“ бавно, за да отмери времето, което трябваше да изчака, преди да прати авангарда си.