Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

— Това си ти! Каква изненада! — Изглеждаше зарадвана.

Алиена чу тежки стъпки на стълбището зад нея.

— Може ли да вляза?

— Разбира се — и си добре дошла!

Алиена пристъпи вътре и бързо затвори вратата. Прекоси стаята до Елизабет. След миг един мъж нахлу, извика: „За коя се мислиш?“ и тръгна към Алиена, готов да я хване и измъкне навън.

— Стой на място! — спря го тя с най-властния си тон. Мъжът се поколеба. — Дойдох да видя графинята със съобщение от граф Уилям и ти трябваше да си разбрал за това по-рано, ако пазеше на вратата, вместо да се тъпчеш с конски хляб.

Мъжът наведе гузно очи.

— Всичко е наред, Едгар, познавам тази дама — каза Елизабет.

— Добре, графиньо. — Излезе и затвори вратата.

„Успях, помисли си Алиена. Проникнах“.

Огледа наоколо, докато сърцето й се успокои. Стаята не изглеждаше много по-различно от времето, когато бе нейна. Имаше сухи цветя в купа, хубав гоблен на стената, няколко книги и скрин за дрехи. Леглото си беше на същото място — всъщност беше същото легло — а на възглавницата имаше парцалена кукла също като нейната някога. Накара я да се почувства много стара.

— Тази стая беше моя някога — промълви тя.

— Знам — отвърна Елизабет.

Алиена се изненада. Не беше й разказвала за миналото си.

— Научих всичко за теб след онази ужасна буря — обясни Елизабет. И добави: — Толкова ти се възхищавам.

Очите й блестяха в обожание като към героиня. Беше добър знак.

— А Уилям? — попита Алиена. — По-щастлива ли си в живота си с него?

Елизабет извърна очи.

— Е… имам си своята стая, а и той е навън повечето време. Всъщност всичко е много по-добре.

После заплака.

Алиена седна на леглото и прегърна момичето. Елизабет плачеше на дълбоки раздиращи хлипове и по страните й се стичаха сълзи. Между хлиповете промълви: — Мразя го! Иска ми се… да може… да умре!

Мъката й будеше толкова жал и беше толкова млада, че самата Алиена бе на ръба да заплаче. Болезнено осъзнаваше, че съдбата на Елизабет можеше да е нейната. Потупа я леко по гърба, както щеше да направи със Сали.

По някое време момичето се поуспокои. Изтри лицето си с ръкава на нощницата.

— Толкова ме е страх да имам бебе — каза отчаяно. — Изпитвам ужас, защото знам, че ще бъде зъл с детето.

— Разбирам. — Самата тя някога бе изпитала ужас от мисълта, че може да е заченала дете от Уилям.

Елизабет я погледна с широко отворени очи.

— Вярно ли е това, което разправят за… което ти е направил?

— Да, вярно е. Бях на твоите години, когато се случи.

За миг двете се гледаха в очите, сближени от общата ненавист. Изведнъж графинята престана да прилича на дете.

— Би могла да се освободиш от него, ако искаш — каза Алиена. — Още днес.

Елизабет я зяпна.

— Истина ли е? — каза жално. — Наистина ли?

Алиена кимна.

— За това съм тук.

— Мога да се върна у дома? — Очите й отново се насълзиха. — Мога да се върна в Уеймаут при мама? Днес?

— Да. Но трябва да си храбра.

— Готова съм на всичко. На всичко! Само ми кажи.

Алиена помнеше как й бе обяснила как може да наложи власт над слугите на съпруга си и се чудеше дали Елизабет е успяла да го приложи на практика.

— Слугите още ли те разиграват? — попита я откровено.

— Опитват се.

— Но ти не им го позволяваш.

Момичето се смути.

— Е, понякога го позволявам. Но вече съм на шестнайсет и съм графиня от близо две години… опитвах се да изпълня съвета ти и наистина се получава!

— Нека да ти обясня — започна Алиена. — Крал Стивън е сключил мир с херцог Хенри. Всички земи трябва да се върнат на хората, които са ги владели по времето на стария крал Хенри. Това означава, че брат ми Ричард ще стане граф на Шайринг — някога. Но той го иска сега.

Елизабет се ококори.

— Война ли ще поведе Ричард? Срещу Уилям?

— Ричард е много близо в момента, с малък отряд мъже. Ако може да вземе замъка днес, ще бъде признат за граф и с Уилям ще е свършено.

— Не мога да го повярвам — каза Елизабет. — Не мога да повярвам, че е истина. — Изведнъж радостта й се оказа по-затрогваща от мъката доскоро.

— Единственото, което трябва да направиш, е да пуснеш Ричард да влезе с мир — каза Алиена. — После, щом всичко приключи, ще те заведем у дома.

Елизабет отново се уплаши.

— Не съм сигурна дали мъжете ще изпълнят каквото им кажа.

Това беше притеснението на Алиена.

— Кой е капитан на стражата?

— Майкъл Армстронг. Не ми харесва.

— Повикай го.

— Точно така. — Елизабет избърса носа си, стана и отиде до вратата.