Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Здесь есть возможность читать онлайн «Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Устоите на Земята (Част втора): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Устоите на Земята (Част втора)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Забележителна епика, подплатена с напрегнат наратив; озадачаващ ребус, включващ екзекуцията на един невинен; издигането на величествена катедрала; романс, съперничество и зрелищност. Монументален шедьовър. Зашеметяващ триумф на един голям талант.“
Буклист „Завладяващо четивен исторически роман с автентична атмосфера и паметни герои. Наративът, започващ с една хвърляща далече напред сянката си загадка, е истинска въртележка от напрежение, вълнение, неудържим ход… действие, интрига, жестокост, страст, алчност, храброст, отдаденост, мъст и любов. Роман, който носи наслада, знание и удовлетвореност в гигантски мащаб“
Пъблишърс Уикли

Устоите на Земята (Част втора) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Устоите на Земята (Част втора)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Привърши молитвите си и напусна криптата. Слънцето изгряваше и сивите каменни стени на вдигащата се катедрала бяха порозовели. Строителите, които работеха от сутрин до мрак, отваряха бараките си, точеха сечивата си и забъркваха първия хоросан. Загубата на кариерата не беше се отразила още на строежа: винаги вадеха камъка по-бързо, отколкото можеха да го използват. От самото начало бе така и сега разполагаха със запас, който можеше да изтрае много месеци.

За Филип беше време да тръгва. Всичко бе подготвено за пътуването. Кралят се намираше в Линкълн. Щеше да си има спътник по пътя: Ричард, брата на Алиена. След като бе воювал една година като скуайър, Ричард бе помазан в рицарство от краля. Беше се върнал, за да се доснаряжи и сега отиваше да се включи в кралската армия.

На Алиена й бе потръгнало изумително добре като търговец на вълна. Вече не я продаваше на Филип, а се договаряше пряко с фламандските изкупвачи. Всъщност тази година тя бе поискала да изкупи цялата продукция на приората. Щеше да плати по-малко от фламандците, но Филип щеше да получи парите по-рано. Той й беше отказал. Но това, че изобщо можеше да го предложи, бе знак за успеха й.

Сега тя беше при конюшнята с брат си, забеляза Филип, докато крачеше натам. Събрала се беше тълпа, за да се сбогува с пътниците. Ричард седеше на дорест кон, който трябваше да е струвал двайсет фунта на Алиена. Беше израснал като чаровен широкоплещест млад мъж. Правилните черти на лицето му се загрозяваха само от белега на дясното му ухо: меката част беше отрязана, несъмнено при някаква злополука в двубой. Беше разкошно облечен в червено и зелено, снаряжен с нов меч, пика, бойна брадва и кама. Багажът му бе натоварен на втори кон, вързан с повод. С него имаше двама ратници на ловни коне и скуайър на дребно конче.

Алиена се беше разплакала, макар Филип да не знаеше дали е от мъка, че брат й заминава, дали от гордост за това, че изглежда толкова хубаво или от страх, че можеше да не се върне. И трите, най-вероятно. И някои от селяните бяха дошли да се сбогуват, сред тях — повечето младежи и момчета. Ричард несъмнено беше героят им. Всички монаси също бяха тук, за да пожелаят безопасен път на игумена си.

Конярите изведоха два коня — ездитно конче, оседлано за Филип и товарен кон със скромния му багаж — главно храна за из път. Строителите оставиха сечивата си и се приближиха, поведени от брадатия Том и рижия му доведен син Джак.

Филип прегърна официално Ремигий, помощник-приора си, сбогува се по-топло с Милий и Кътбърт, и се качи на кончето. Дълго щеше да седи на това кораво седло, за жалост. От високото си място ги благослови всички. Монасите, строителите и селяните помахаха и им завикаха за сбогом, щом двамата с Ричард поеха един до друг през манастирските порти.

Тръгнаха по тясната улица през селото и махаха на хората, загледани от праговете на къщите, след това изтрополиха по дървения мост и подкараха по пътя през полята. Малко по-късно Филип се озърна през рамо и видя изгряващото слънце, блеснало през прозоречното пространство в полуизградения източен край на катедралата. Ако се провалеше в мисията си, храмът можеше никога да не се довърши. След всичко, което бе преживял, за да стигне дотук, не можеше да понесе мисълта за провал. Обърна се и се съсредоточи в пътя напред.

Линкълн беше град, разположен на хълм. Ричард и Филип го доближиха от юг по стария оживен път, наречен Ърмин стрийт. Макар и отдалече, кулите на катедралата и бойниците на замъка се виждаха добре. Но все още бяха на три-четири мили разстояние, когато, за изумление на Филип, стигнаха до градска порта. Предградията трябваше да са огромни. Населението трябваше да наброява хиляди души.

По Коледа градът бе завладян от Ранулф от Честър, най-могъщия човек в северна Англия и близък на императрица Мод. Крал Стивън след това си беше върнал града, но силите на Ранулф продължаваха да държат замъка. Понастоящем, разбраха Ричард и Филип, докато се приближаваха, градът се намираше в особено положение с две враждебни армии, разположени вътре между крепостните стени.

Филип не беше се привързал особено към Ричард през четирите седмици заедно. Братът на Алиена беше гневлив младеж, който мразеше всичките Хамли, настроен бе отмъстително и говореше все едно, че Филип изпитва същото. Но имаше разлика. Филип мразеше Хамли заради това, което причиняваха на поданиците си: светът щеше да е по-добро място за живеене, ако се отървеше от тях. Ричард нямаше да се почувства добре, докато не надвиеше Хамли: мотивът му бе съвсем егоистичен.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Устоите на Земята (Част втора)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Устоите на Земята (Част втора)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Устоите на Земята (Част втора)»

Обсуждение, отзывы о книге «Устоите на Земята (Част втора)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x