Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Никога вече нямаше да се бие.

Жилбер беше ценен рицар. Ядосан, Уилям пришпори коня си напред. Жената и децата се скриха от очите му. Ото се мъчеше да изтръгне брадвата от седлото на жертвата си. Вдигна глава и го видя, че се приближава. Ако в този момент бе побягнал, можеше да се спаси, но остана и дръпна брадвата си. Освободи се тъкмо когато Уилям му налиташе. Лордът вдигна меча си. Ото остана на място и вдигна брадвата. В последния момент Уилям осъзна, че брадвата ще удари по коня му и каменоделецът можеше да осакати животното му, преди да се е доближил достатъчно, за да го посече. Дръпна юздите отчаяно и конят закова на място, изправи се на задните си крака и извърна главата си от Ото. Ударът попадна в конския врат и острието на брадвата се вряза дълбоко в силните мускули. Кръвта изригна на фонтан и животното падна. Уилям скочи от гърба му преди грамадното тяло да се свлече на земята.

Беше побеснял от ярост. Бойният кон му беше струвал цяло състояние и бе преживял с него цяла година гражданска война. Беше влудяващо да го загуби от брадвата на някакъв каменар. Прескочи го и замахна свирепо с меча към Ото.

Мъжът пред него не се оказа лесна жертва. Стискаше брадвата си с две ръце и използваше дръжката й от дъбова сърцевина, за да парира господарския меч. Уилям нападаше с все по-голяма сила, като го принуждаваше да отстъпва. Въпреки годините си каменарят бе мускулест мъж и атаките на лорда едва го разлюляваха. Уилям хвана меча си с двете си ръце и замахна още по-силно. Дръжката на брадвата отново се изпречи и мечът се оказа забит в дървото. Сега вече нападаше Ото, а Уилям започна да отстъпва. Издърпа силно меча си и го освободи, но каменарят почти го беше достигнал.

Изведнъж Уилям се уплаши за живота си.

Ото надигна брадвата. Уилям скочи назад. Петата му се закачи в нещо и той залитна и падна назад през тялото на коня си. Пльосна се в локва топла кръв, но успя да задържи оръжието си. Каменарят се изправи над него с вдигнатата брадва. Когато оръжието посече надолу, Уилям се превъртя панически настрани. Усети вятъра, щом острието изсвистя във въздуха покрай лицето му. След това скочи на крака и прониза каменоделеца.

Един войник би се отдръпнал встрани, преди да вдигне оръжието си от земята, знаейки, че е най-уязвим, когато току-що е нанесъл удар и не е улучил. Но Ото не беше войник, само един смел глупак и стоеше с една ръка на дръжката на брадвата, а другата бе изпънал напред за равновесие, оставяйки цялото си тяло открито за удар. Уилям беше посякъл припряно и слепешком, но все пак улучи. Върхът на меча прониза гърдите на Ото. Лордът удари по-силно и острието се хлъзна между ребрата. Каменарят пусна дръжката и през лицето му пробяга изражение, което Уилям познаваше добре. Очите му издаваха изненада, устата се отвори като да изкрещи, макар да не излезе звук, а кожата му изведнъж посивя. Видът му бе на смъртно ранен човек. Уилям заби меча още по-силно, просто за всеки случай, след което го издърпа. Очите на Ото се завъртяха, яркочервено петно изби на ризата му и мигновено се разшири, докато той се свличаше на земята.

Лордът се завъртя на място и огледа цялата сцена. Видя двама побягнали каменоделци — трябваше да са станали свидетели на убийството на водача си. Тичаха и викаха на другите. Битката се обърна на бяг, а рицарите се втурнаха в гонитба.

Уилям остана на място, тежко задъхан. Проклетите каменари им бяха дали отпор! Погледна към Жилбер. Лежеше изстинал сред локва кръв, със затворени очи. Опря длан на гърдите му. Нямаше пулс. Жилбер беше мъртъв.

Обиколи горящите още къщи и преброи труповете. Трима каменоделци лежаха мъртви, плюс една жена и дете, които изглежда бяха стъпкани от конете. Трима от войниците на Уилям бяха ранени, а четири коня бяха мъртви или осакатени.

Щом приключи с броенето, застана до трупа на бойния си кон. Беше го харесвал повече от който и да е човек. След битка обикновено се чувстваше въодушевен, но сега беше потиснат. Това бе клане. Трябваше да е съвсем проста акция, да прогонят шепа безпомощни работници, а се бяха натъкнали на люта съпротива с тежки жертви.

Рицарите гониха каменоделците до гората, но сред дърветата конете не можеха да ги стигнат, тъй че обърнаха. Уолтър спря до господаря си и видя мъртвия Жилбер на земята. Прекръсти се и рече:

— Убил е повече хора от мен.

— Няма толкова много като него, че да мога да си позволя да загубя едного заради дребна свада с някакъв проклет монах — каза Уилям с горчивина. — Да не говорим за конете.