Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Все още имаше работата си, разбира се. През повечето си живот като възрастна се бе занимавала с един или друг вид търговия. В момента имаше десетки мъже и жени в разпръснатите из графството села, които предяха и тъчаха за нея в домовете си. Допреди няколко години бяха стотици, но и тя усещаше последствията от глада като всеки друг човек и нямаше смисъл да прави повече плат, отколкото можеше да продаде. Дори да се омъжеше за Джак, пак щеше да иска да си запази независимата работа.

Приор Филип постоянно повтаряше, че разтрогването може да се получи всеки момент, но Алиена и Джак търпяха този възмутителен живот вече от седем дълги години: хранеха се заедно, отглеждаха децата си и спяха разделени.

Усещаше нещастието на Джак по-болезнено и от своето. Обожаваше го. Никой не знаеше колко го обича, освен може би майка му, Елън, която виждаше всичко. Обичаше го, защото той я беше върнал към живота. Беше станала като какавида в пашкул, а той я бе измъкнал навън и й беше показал, че е пеперуда. Щеше да е преживяла целия си живот безчувствена за радостите и болките на любовта, ако той не бе дошъл на тайната й поляна и не й бе споделил историите си в стихове, и не я беше целунал толкова леко, а после бавно и нежно не бе пробудил любовта, която се таеше задрямала в сърцето й. Беше толкова търпелив и сдържан, въпреки младостта си. Заради това щеше винаги да го обича.

Докато минаваше през гората се зачуди дали няма да се натъкне на майката на Джак, Елън. Виждаха я понякога, на панаир в някое от градчетата, а веднъж в годината тя успяваше да се промъкне привечер в Кингсбридж и да прекара нощта с внучетата си. Алиена изпитваше привързаност към Елън като към сродна душа: и двете бяха особени, жени, които не се вместваха в обичайния калъп. Но излезе от гората, без да я види.

По пътя през земеделската земя се загледа как зреят посевите в нивите. Прецени, че жътвата щеше да е добра. Не бяха имали хубаво лято, защото бяха падали дъждове и беше хладно. Но нямаха наводненията и болестите по растенията, които бяха съсипали последните три жътви. Алиена беше благодарна. Хиляди хора живееха на ръба на недоимъка и още една лоша зима щеше да убие повечето от тях.

Спря, за да напои воловете при чешмата насред едно село, наречено Монксфийлд, в границите на графските владения. Беше доста голямо и обкръжено от най-добрата земя в графството, имаше си свой свещеник и каменна църква. Само че тази година бяха засадени едва половината ниви наоколо. Засадените сега бяха покрити с жълта пшеница, а останалите бяха обрасли с бурен.

При чешмата сред селото се бяха спрели други двама пътници, за да напоят конете си. Алиена ги огледа предпазливо. Понякога беше добре да се сдружиш с хора по пътя, за взаимна защита. Но можеше и да е рисковано за жена. Открила беше, че мъже като коларя й проявяваха готовност да я слушат докато са сами, но имаше ли и други мъже, ставаха непокорни.

Само че един от пътниците при чешмата се оказа жена. Алиена я погледна по-внимателно и се поправи: не жена, а момиче. Позна я. Видяла бе това момиче в катедралата на Кингсбридж на Петдесетница. Беше графиня Елизабет, съпругата на Уилям Хамли.

Изглеждаше окаяна и плаха. С нея беше някакъв навъсен войник, явно телохранителят й. „Това можеше да е моята съдба ако се бях омъжила за Уилям. Благодаря на Господа, че се възпротивих.“

Войникът кимна късо на коларя, без да я погледне. Реши да не предлага да продължат заедно.

Докато отдъхваха, небето притъмня и заплющя силен вятър.

— Лятна буря — отрони коларят й.

Алиена погледна притеснено към небето. Не се боеше, че ще се намокри, но бурята щеше да я забави и можеше да се окажат на открито на стъмване. Закапа дъжд. Реши с неохота, че трябваше да си намерят подслон.

Младата графиня каза на пазача си:

— По-добре да поостанем тук малко.

— Не мога — отвърна рязко пазачът. — Заповед на господаря.

Алиена се ядоса като го чу да говори така на момичето.

— Я не ставай глупак! — рече тя. — Трябва да се погрижиш за господарката си!

Пазачът я погледна изненадан.

— Ти какво се бъркаш? — тросна се грубо.

— Ще има гръмотевична буря, идиот — каза властно Алиена. — Не можеш да искаш от дама да пътува в такова време. Господарят ти ще те скъса от бой за глупостта ти.

Обърна се към графиня Елизабет. Момичето я гледаше обнадеждено, явно доволна, че някой се е опълчил на грубия й телохранител. Заваля сериозно и Алиена бързо взе решението си.

— Ела с мен — подкани я тя.