Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Сега, щом започнаха да се хранят, Рашид го запита:

— На какво ни научиха философите тази седмица?

— Аз четох Евклид.

Евклидовата „Елементи на геометрията“ бе една от първите преведени книги.

— Евклид е странно име за арабин — каза Исмаил, братът на Рашид.

— Той е бил грък — обясни Джак. — Живял е преди раждането на Христа. Трудът му бил изгубен от римляните, но съхранен от египтяните — затова е стигнал до нас на арабски.

— А сега англичани я превеждат на латински! — каза Рашид. — Това ме развеселява.

— Но какво научи? — попита Жозеф, годеникът на Рая.

Джак помисли. Трудно беше за обяснение. Постара се да го представи нагледно.

— Пастрокът ми, строителят, ме научи да извършвам някои операции в геометрията: как да разделям линия точно на две, как да чертая прав ъгъл и как да начертая един квадрат в друг така, че по-малкият да е с половината площ от по-големия.

— Какво е предназначението на тези умения? — прекъсна го Жозеф. В гласа му имаше презрителна нотка. Гледаше на Джак някак отгоре и беше ревнив заради вниманието, което Рашид му обръщаше в разговора.

— Тези операции са съществени в планирането на сгради — отговори учтиво Джак, преструвайки се, че не е забелязал тона на Жозеф. — Погледнете този двор. Площта на покритите аркади около краищата му е същата като откритата зона в средата. Повечето малки дворове са построени така, включително и портиците на манастирите. Така е, защото тези пропорции са най-приятни. Ако средата е по-голяма, ще прилича на пазар, а ако е по-малка ще изглежда, че има дупка в покрива. Но за да го направи точно, строителят трябва да може да начертае откритата част в средата така, че да е точно половината площ от цялото.

— Изобщо не го знаех! — възкликна Рашид тържествуващо. Най-обичаше да научи нещо ново.

— Евклид обяснява защо тези техники действат — продължи Джак. — Например, двете части на разделената линия са равни, защото образуват съответни страни на сходни триъгълници.

— Сходни ли? — попита Рашид.

— Означава съвсем еднакви.

— Аха. Разбирам.

Само че никой друг не разбираше, забеляза Джак.

Жозеф се намеси:

— Но ти си могъл да извършваш същите тези геометрични операции, преди да прочетеш Евклид. Тъй че не виждам с какво си станал по-добър сега.

Рашид възрази:

— За човек винаги е по-добре, когато разбира нещо!

— Освен това — каза Джак, — след като вече разбирам принципите на геометрията, може би ще успея да намеря решения на проблеми, които затрудняваха пастрока ми. — Чувстваше се обезсърчен от хода на разговора. Евклид беше дошъл за него като ослепителен блясък на проникновение, а не успяваше да предаде с думи възхитителната значимост на тези нови открития. Промени малко тактиката. — Най-интересен е методът на Евклид. Той взима пет аксиоми — самоочевидни истини — и логически извежда всичко останало от тях.

— Дай ми пример за аксиома — каза Рашид.

— Една права линия може да бъде продължена безкрайно.

— Не може — възрази Айша, която поднасяше на масата купа с фурми.

Гостите малко се стъписаха от намесата на момиче в спора, но Рашид великодушно се засмя: Айша беше любимката му.

— И защо не може? — попита той.

— Все трябва да свърши някога — отвърна тя.

— Но в твоето въображение може да продължи безкрайно — каза Джак.

— В моето въображение водата може да тече нагоре и кучетата да говорят на латински — не му остана длъжна тя.

Майка й влезе в стаята и чу разговора.

— Айша! — каза тя строго. — Вън!

Всички мъже се разсмяха. Айша направи физиономия и излезе навън. Бащата на Жозеф подхвърли:

— Който се ожени за нея, няма да му е лесно!

Засмяха се отново. Джак също, но после забеляза, че всички го гледат, сякаш шегата бе отправена към него.

След обяда Рашид им показа колекцията си от механични играчки. Имаше съд, в който човек можеше да смеси вода и вино, и те да се излеят след това разделено; удивителен задвижван от вода часовник, който отмерваше часовете на деня с невероятна точност; кана, която можеше да се допълва с течност без да прелива; и дървена статуетка на жена с очи, изработени от някакъв кристал, който попиваше вода в горещите часове на деня и след това я отделяше във вечерния хлад, тъй че изглеждаше все едно, че плаче. Джак споделяше възхищението на Рашид от тези играчки, но най го заинтригува плачещата статуетка, защото докато механизмите на другите се оказаха прости, след като бяха обяснени, то никой не разбираше как действа статуетката.