Джеймс Чейс - Мирис на пари

— Заповедта си е заповед. Трябва да й се подчиним, другарю. С Гирланд ще се заема аз. Така разпореди другарят Ковски.

Ленц сви рамене:

— Както искаш, но бъди внимателен. Гирланд е истински професионалист.

— Аз също… Или ти мислиш друго?

— Е, не, не.

Ленц се отнасяше към Дрина добре, но му се струваше, че Ковски грешеше, като беше назначил Дрина да следи такъв човек като Гирланд.

Дрина пиеше на малки глътки изстиващото кафе и не изпускаше от очи къщата.

— Малик май е в Париж. Все още ли е в немилост? — попита Ленц.

— Да… И, между впрочем, заради Гирланд.

— Сигурно. Как мислиш, дълго ли ще е извън града?…

Дрина страхливо се огледа да не би някой, да подслушва.

— Ковски не може да го понася. От тях двамата аз бих предпочел Малик.

На Дрина този разговор му се стори рискован. Той си премълча. Ковски му внушаваше страх.

— По-добре да не говорим за това, Макс.

Мълчанието се проточи до момента, когато Дорей излезе от входа и се качи на ягуара си.

— Ето го моя — каза Ленц. — Плати ми сметката. Желая ти късмет. И бъди внимателен.

Ленц потегли със своето потрошено рено след ягуара.

Дрина остави на масата три франка, запуши „Голоаз“ и продължи да наблюдава. Беше нервен. Ленц беше прав. Гирланд е истински професионалист. Дрина би предпочел Ленц да се беше заел с него, но самолюбието му не му позволи да отстъпи. И сега от мисълта, че именно той ще следи този човек, го побиваха тръпки. Ами ако Гирланд усети, че го следят? Опитваше се да се успокои, като си казваше, че от петнадесет години следеше всякакви типове, но не беше се провалил.

Той така се развълнува, че стана и като плати сметката, реши да почака Гирланд в износения си ситроен.

След десет минути се появи Гирланд. Той вървеше, без да бърза, с ръце в джобовете, с цигара в зъбите. Върху пуловера си беше облякъл кожено яке. Дрина запали колата. Той видя как Гирланд се мушна в доста поочукан Фиат-600.

В потока от коли Дрина го последва по авеню Мен до улица Божирар. Там фиатът паркира в един двор. Поради оживеното движение руският агент бе принуден да продължи до следващата пресечка. Като не намери паркинг, Дрина изостави колата си даже, без да я заключи. В този ли двор? Не, в следващия. Ето го фиата, но самият Гирланд беше изчезнал. Дрина се огледа. Вниманието му бе привлечено от табела.

„Бени Слейд — фотограф“

Той се сети за проектора и реши, че Гирланд е отишъл при Бени Слейд. Вече съжаляваше, че не прехвърли тази работа на Ленц. Ако Гирланд се измъкне… Дрина се боеше да се обажда на Ковски, но в края на краищата се реши. Имаше нужда от помощ.

Без да чувства „опашката“ след себе си, Гирланд се изкачи на четвъртия етаж и позвъни пред вратата на студиото на Бени Слейд. Познаваха се от много години. Той беше огромен дебелак, жизнерадостен педераст и гениален фотограф. Печелеше добре, като продаваше в луксозните хотели диапозитиви и 8-милиметрови цветни филми на богати американци и парижки момичета. В неговите филми нямаше порнография, всеки беше артистичен и леко пикантен. Бени живееше нашироко и по всякакъв начин го подчертаваше.

Вратата отвори хубаво момче в бяла риза с ревери. То любезно се усмихна и изфъфли:

— Мосю?

— Бени тук ли е? Яйца ли мъти? — попита Гирланд.

Веждите на юношата подскочиха и се спуснаха:

— Бени Слейд сега е зает.

— Естествено. Ще почакам.

Гирланд влезе, като леко отстрани юношата към дъното на коридора, осветен с разсеяна розова светлина.

— Как да съобщя за вас?

— Гирланд. Той ме познава.

Юношата го покани в ярко осветената стая със снимки в позлатени рамки, които изобразяваха голи модели: изтънчени, истински шедьоври. В ъгъла на обикновено столче с лека конструкция наведено седеше момиче и прелистваше илюстровано списание. В пръстите й димеше цигара. Хубава кукличка, помисли си Гирланд.

Изглеждаше на 23–24 години. Блондинка, дългите добре поддържани коси закриваха половината й лице. Той взискателно огледа фигурата и краката: тънки, дълги, великолепно очертани, точно по неговия вкус. Прозрачно закопчано с брошка наметало над гърдите и нищо повече… Той й се усмихна с най-съблазнителната си усмивка.

— Чакате като в приемната на зъболекар. Позирате на Бени?

— А вие?

— Аз?! — Гирланд се разсмя и седна до нея. — За модел не ставам. Просто приятелско посещение. Казвам се Марк Гирланд.

— А аз — Ви Марти. — Те се усмихнаха един на друг.

— Често ли позирате на Бени?